You are you are, my favorite medicine~

Jae Min написа:Изпънатата ръка, спокойният и сериозен тон, погледа на Шин, думите му. Всичко това беше твърде ново за Дже. Дори прекалено ново, защото за пръв път се почувства крайно зле за това, което направи преди малко и осъзна, че Шин не му е виновен, че е мрънкащо бебе. Осъзна, и че няма как да се справи със страха си сам, затова май най-добре е да приеме помощта на отсрещния. Но имаше и по-важна причина, поради която се замисли дали да хване ръката на чернокосия.
УМИРАШЕ ДА РАЗБЕРЕ ОТ КАКВО МОЖЕ ДА СЕ СТРАХУВА ШИН!
И това нямаше да му даде мира, докато не го разбере сега, което явно беше и нужното побутване да протегне ръката си. Леко плахо да докосне първо пръстите на Шин, а сетне да приплъзне ръката си по неговата и да я стисне. Така се изправи и разтръска главата си като кученце, колкото да разкара колкото се можеше повече вода от нея, че нещо му пречеше. После погледна Шин и се усмихна по типичния начин на Дже – винаги с огромна усмивка щом срещу него е чернокосия.
- Добре. – каза изведнъж и сам задържа Шин към водата доброволно. Само дето спря точно пред водата и се опита всячески да спре да трепери, макар много да не му се получи. За миг погледна Шин, а после водата, но накрая пак върна погледа си върху Шин, който явно разчел, че нещо Дже почва да се съмнява в способността си да се изправи срещу врага го задърпа към водата с бавни крачки.
Някъде, когато водата вече беше стигнала до кръста на Дже, червенокосия направо вече излъчваше ужаса, който изпитва да е толкова навътре. И затова просто се застопори на място, усещайки че не може да си мръдне повече краката. От друга страна дръпна ръката на Шин и щом чернокосия го погледна, Дже само го прегърна и скри лицето си в шията му, прегръщайки го през врата.
За останалото просто се остави на Шин да го води, нищо че на момент май усещаше някакво чудовище да пълзи по дъното и за малко да скочи на конче на чернокосия. Нищо, че имаше и момент, когато се подхлъзна и двамата да се озоват във водата. Накрая резултата беше, че Дже беше една идея по-малко ужасен от водата и една идея по-вече ужасен от Шин, че може така долно да го изманипулира с ясната слабост – самият него. Знаеше, че Дже няма как да устои на възможността да разбере нещо повече за чернокосия и така го изигра.
…
Следващата спирка, която Дже не очакваше беше някаква къщурка в непосредствена близост до проклетото езеро. И на всичкото отгоре се оказа, че е в някаква забравена от бога река без никакъв обхват. Честно, за момент Дже си помисли, че Шин е решил да го убие след като му мине мерака и да го зарови някъде тук, но пък това, което го успокояваше беше, че на чернокосия надали ще му хрумнат чак толкова смели мисли.
Червенокосият бавно влезе в къщурката със сака си в едната ръка и този, който беше приготвил за Шин в другата. Влезе и започна да оглежда всичко тук, установявайки, че ще трябва да почисти мястото щателно, но преди това трябваше да направи нещо друго. Затова остави багажа на пода и започна да рови нещо в своя сак. Когато успя да го намери извади от там една голяма кърпа и хвана ръката на Шин. Задърпа чернокосия на дивана в явно хола и го накара да сетне. После се настани в него и покри главата му с ръката, колкото да се опита поне малко да го изсуши.
- Шин … - рече тихичко, разчупвайки тишината и изчака чернокосия да го погледне - … много съжалявам за избухването ми по-рано. – след тези думи приближи лицето си до неговото и го целуна на мястото където го фрасна по челюстта. Сетне се дръпна от него, заставайки на колене пред Шин и леко повдигна тениската, а лицето му направо пламна от срам. – Ще ми простиш ли? – попита с един кучешки поглед, сложи ръцете на бедрата на чернокосия, че да му е по-удобно и залепи устните си на второто място, което халоса. После се премести малко по-нагоре и започна да чертае линия, а когато тениската му пречеше просто реши да я надигне до момента, в който напълно не я свали и метна мокрия парцал на земята. Накрая пак погледна Шин с най-невинния поглед, който можеше до докара, а лицето му беше по-червено и от косата, очаквайки отговора му и евентуално да си каже страха.

Park Shin Yoon написа:Предположи вярно. Познаваше си човека и веднага се досети как да предизвика любопитството му. Не че така или иначе не бе решил да му признае някои неща днес. Противно на очакванията двамата имаха много за какво да си говорят. Поне Шин имаше. Личеше му, че не изгаря от желание, защото всяка тема, свързана с него, бе повече от сериозна и мрачна. Сякаш играеше онази ужасяваща игра „Миночистач“. Не можеше и да се отърси от всичките си анализи какво ще последва от страна на червенокосия. Не познаваше по-чисто и невинно създание от него, но той го обичаше прекалено наивно. Дори след всичко , което му причини, изглеждаше толкова лесно да го обича.. Шин не можеше да разбере как е възможно.
Не знаеше какво търси, но в никакъв случай не бе съжаление и съчувствие. Мразеше всяка буква от тези думи. Единствено искаше Дже да се почувства малко по-сигурен, че този път всичко е истинско. Че не е поредната приказка, която Шин ще инсценира, за да развали края й. Да, той бе цар в развалянето на моменти, неслучайно всичко, до което се докосне, не свършва добре. Но сега имаше нужда от доверието на Дже дори повече отколкото то любовта му. Осъзна, че през цялото време му бе липсвала онази връзка, която двамата някога бяха имали. Да могат да си кажат всичко и то никога да не напусне обятията на техните мисли. Някога го правеха с такава лекота, а сега тези времена изглеждаха като илюзорна чужда реалност.
Дже... – зарови пръсти в още влажната му коса, колкото да го разсее от още по-разсейващото му занимание. Не можеше да повярва,че той, Пак Шин Юн, не бе в настроение за любовни игрички. Сигурно се разболяваше, а може би имаше нещо гнило в онази вода... –Дже... – подкара отново, но пак запецна след името му. Как обожаваше да изрича това име. Беше далеч по-простичко и приятно, от всичко, което трябваше да каже след това. Дори нямаше представа откъде да започне, как да започне, нито къде ще му излезе края.
Като бе в изповедалня, само дето опита да съсредоточи погледа си върху този на червенокосия. - Има едно единствено нещо от което ме е страх сега. – зачекна темата с ясното съзнание, че връщане назад вече нямаше. Прочисти гърло в мъчителен опит да изтръгне дълбоко вкоренения си навик да не говори за себе си. Дотолкова бе отвикнал, че зоната му на комфорт се отдалечаваше от него като влак-стрела. - Няма как да знаеш, защото го прикривам доста добре, но ти сам каза – без повече скришни неща, така че слушай.. – всяка част от тялото у като че настръхна, дори вътрешностите му. Как бе възможно това? - Страх ме е, че ако разбереш всичко за мен.. Ако наистина осъзнаеш какъв съм.. – започваш на няколко пъти и нищо не му звучеше като хората. Най-много накрая Дже да му се изхили в лицето, че не може да подреди и едно изречение като хората. -Мисля, че би могъл да ме намразиш, но дори да не си способен на това.. Най-малкото би могъл да се ужасиш, имам предвид повече от досега.. – вметна след като се присети, че неведнъж червенокосия си бе видно ужасен от него. Макар и в случая на се ставаше дума за точно онзи вид ужас. - Дже, аз съм..аз съм чудовище. Но не го казвам, защото мразя себе си, или заради някаква вина. Причината да те държа настрана от всичко, което върша... е защото ме е страх да ме опознаваш такъв. Но истината е, че онази страна от мен е някой, който винаги ще бъда. Нещо, от което не мога да избягам. Просто е там.
Всичко беше вярно. Усещаше всяка своя дума, караща някое косъмче да потрепери. Стомахът му искаше да се преобърне. Човек не се сблъскваше леко с истината за себе си. Това бе възможно най-трудната част, а бе една първата стъпка на Шин, едва първата. Може би по-късно щеше да се намрази, че въобще си е отворил плювалника. Винаги имаше опцията да си я кара както досега, както през всички изминали години. Нали стига да пожелае Дже, можеше да го получи, както всичко друго, независимо то цената... Но повече не искаше да живее по този начин. Може да залъгва другите, но не и себе си. Иронията беше, че навярно е твърде късно за всичкото това прозрение. Ямата, в която бе пропаднал, не беше никак плитка и далеч не му предвещаваше светло бъдеще. Но пустият шински инат не се отказва от нищо.
- Случката с Хьо Рин... – продължи след известно мълчание. - Знаеш... Няма да спра дотук. – потвърди очевидното за себе си. За първи път говееше като някой, който се познава. Беше така, Шин вечно знаеше какво иска и как да го получи, но никога не избираше лее ни безопасен път към него. Сега обаче бе повече то ясно, че нямаше да остави нещата така. При това най-плашещото, което са не бе открил все още, бе друго. Това, че не правеше нищо заради саможертвата на онази жена и неродното й дете, или заради чувството за дълг, или прояждаща вина.. Нищо подобно. Правеше всичко заради себе си. Чисто и просто заради себе си. Вероятно това го караше да се чувства жив, а вечното надцакване бе единствената му сила. - През изминалите дни обмислям да накарам сем. Накамура да си платят за стореното. Вече имам план как да свърша с тях, за който обаче агент Канг не трябва да разбира. Както винаги ще опита да ме спре и само ще влоши нещата... Не ми е лесно да го кажа, но този път не искам да крия от теб, а да те оставя да решиш сам. Дали ще ми помогнеш или не. Дали искаш да бъдеш част от това или не. – почти изстреля на един дъх. Изключи всякаква емоция от тембъра си, сякаш бе превключил на автопилот. - Не искам да влияя на решението ти, но ще кажа нещо от опит. Аз, за разлика от теб, съм отнел много животи, Дже Мин. Без значение към кои ще ги причислиш, животът си е живот. Нищо не е същото, след като убиеш.
Не искаше да звучи като предупреждение или поредният опит да го задържи настрана от тези неща, но... Знаеше добре, че гледката не би му харесала, ето там идваше разминаването им. На Шин му харесваше. Беше красиво, като всяка трагедия и всяка търсена беля. Извратеното му съзнание не знаеше граници за размера на кашата, в която може да се забърка. Дори това да бе някоя неоткрита психична болест, нямаше никакво значение. Шин не можеше да бъде спрян.
Като за грандиозно нелеп финал, кихавицата на тъмнокосия разтърси цялото старинно помещение, от дървения на места изгнил под до полилея и дъските на тавана. Дано да беше за здраве.

Jae Min написа:Да видиш с очите си как Шин разкрива неща за себе си доброволно беше крайно приятна гледка. Крайно мила. Крайно различна. Такава, която накара Дже само да се усмихне, но не със съжаление или съчувствие. Нямаше помен от такива емоции, защото просто не ги изпитваше. Истината, е че в момента се гордееше с Шин и факта, че е израснал толкова много през последно време. И надали чернокосия разбираше това сам, но за Дже факта, че Шин споделяше беше първата стъпка към това да му се довери отново, отново да му даде сърцето си и да не го е страх, че за пореден път ще го счупи на парчета, които червенокосия сам да си събира и лепи след това.
Изслуша го внимателно, а усмивката на лицето му не слизаше от лицето. Внимаваше да попие всяка дума. И не се учуди, че иска да накара онези да си платят, не се и учуди, че го разяжда случката с Хьо Рин. Не го учуди нищо, защото вече знаеше какъв и Шин. Все пак бяха израснали заедно, а дори тогава Дже наблюдаваше внимателно Шин и ги изучаваше, за да знае как да подходи към него, я за да станат приятели, я за да го дразни.
А когато Шин се разкиха, Дже направо избухна в искрен смях. Това беше наистина забавно, след такова сериозно откровение да вземе съдбата да му донесе толкова нелеп край. Но какво да се прави. И добре, че някъде по средата на думите на Шин, Дже реши да седне на дивана, че иначе щеше да се въргаля на земята.
- Шин … - рече от нищото и преди да се е усетил, Шин се озова прегърнат, а главата му се намираше върху гърдите на Дже. Червенокосият само прокара пръсти в косата му и затвори очи - … наистина ти отне много време, нали? – попита го, но искаше отговор, а в гласа му се четеше крайно спокойна нотка. – Знаех какъв си още преди години. Знам на какво си способен. Знам какво можеш да направиш. Но ти не знаеш нещо много важно.
Отдръпна се от него и сложи ръцете си на раменете му, колкото да накара Шин да го погледне, за да може да види и спокойствието в очите му, противно на всичката уплаха, която досега чернокосия срещаше там.
- Научих се да те обичам, дори когато ти не можеше да се приемеш. Още от сиропиталището и през всичките години до сега. – прокара едната си ръка по шията му, оставяйки я на тила на Шин – Не знаеш ли, че никога не мога да те намразя, защото дори нещата, които ненавиждам в теб ме карат да те обичам дори повече. И ще бъда с теб, до момента, в който вече не съм ти нужен.
След тези си думи доближи лицето си до неговото и докосна челото му със своето. Затвори очи и просто остана за миг така, молейки се Шин да му повярва. Защото знаеше, че чернокосия може би нямаше основание да не го направи, но все пак имаше крайно малко доверие в Дже и думите му. Особено те, макар никога да не го беше лъгал досега.
- Наистина си пораснал доста от сиропиталището. – изрече след няколко минути и го погледна. Сигурно Шин не знаеше, но когато се появи Дже не искаше изобщо да са приятели. Не искаше да има нищо общо с него. Дори не искаше да го гледа, но една от жените, които се грижиха за тях от време на време беше накарала Дже да повярва, че има нещо повече с Шин от мрачната аура и гадния поглед и всъщност онези, които са най-трудни за обичане са най-милите хора. Май тогава реши, че ще спечели Шин на своя страна на всяка страна. И от тогава го преследваше като сянка, може би защото искаше да накара Шин да се почувства добре. Май и затова започна да прави всевъзможни опити да не напускат сиропиталището поотделно, но явно последния опит се провали главоломно.
- Но има нещо, което не одобрявам. – леко се намръщи и се зачуди дали да му сподели, че е против цялата тази идея с отмъщение, отплата и такива ти му неща. Просто вярваше, че има нещо наречено Карма и накрая Шин ще е този, който ще го боли от цялото това нещо. А Дже не искаше да го вижда съкрушен или нещастен (макар да осъзнаваше, че дори с него Шин е такъв). – Не одобрявам, но все пак ще ти помогна в отмъщението. Няма да кажа на родителското лице. Няма да кажа на никой, но ще внимаваме, всичко трябва да е премислено и стратегически преценено до последния детайл. За твоя радост работата ми изисква такива познания и умения за справяне с враговете.
С това се изправи и тръгна към кухнята да търси някакъв съд, между временно пусна водата, да види дали има такова чудо. След като успя да отметне две от трите неща, които му трябваха реши да пробва и тая микровълнова дали ще работи, че дай боже имало ток. Щом установи, че и това има просто стопли вода в една чаша и се върна при Шин. Остави чашата на масата и почна да търси нещо в сака си, колкото да извади нещо приличащо на аптечка за бърза помощ. От там измъкна някакво саше, което разтвори във водата и я подаде на Шин.
- Знам, че не обичаш лекарства, но това ще го изпиеш. Леко е и гадно, но ще предотврати някоя настилка. – изрече и щом видя намръщената физиономия на Шин въздъхна и седна на земята срещу него в очакване – Не ме гледай така. Пий го или ще приключи бягството ни по-бързо от подготовката на Канг за деня. – с тези думи просто изчака и когато Шин го послуша направо грейна. - Е след като и това е свършено мисля, че ти трябват сухи дрехи и да те видя в леглото. За да си прекараме пълноценно колкото време искаш да сме тук, трябва да си здрав, нали?

Park Shin Yoon написа:Един виден будистки монах твърдеше, че само ако опознаеш и обикнеш себе си, би могъл да обичаш друг без да го нараняваш. Хората непрекъснато се стремяха към подобна идилия. Но ако погледнем реалистично на нещата, ставаше ли дума за връзка между двама души, пълната идилия липсваше дори в приказките. Беше лудост да се вярва, че който обича истински, никога не би наранил. Напротив. Колкото по-силно обичаш, толкова по-малко успяваш да предпазиш другия. Получаваше се един странен обратен нетърсен ефект, поради простата причина, че разумът отговаряше за всички важни аспекти в една връзка, като например доверието и споделянето, пък любовта бе една егоистична и развратна кучка, която винаги искаше още и още. Дълбоко в себе си Шин бе убеден, че съществото му бе изпълнено с прекалено много от тази покварена любов, за да престане да наранява любимия си човек. Беше факт.
Да съумее да отстъпи поне за няколко минутки пиедестала на разума си, това беше най-голямото му постижение досега, но и се усещаше как набързо бе достигнал лимита си. Изговори се бързо и не можеше да се накара да изрече нищо повече. Нищо, когато всъщност имаше нещо. Имаше и го знаеше, но се правеше на ударен. Дори разумът му в тази връзка мълчеше, а една червена лампичка го уверяваше, че е по-добре да си замълчи за това, ако не иска да прати всичко с Дже по дяволите. Дори да бе решил, че е време за признания, отново сам си поставяше някакви граници. И не защото не можеше да се довери на Дже Мин, а защото отново онази егоистична кучка любовта му сега го искаше по-силно от всякога и не искаше да го губи отново. Никога. Истината обаче рано или късно те караше да се отплатиш за всяка секунда от времето, в което си я карал да се скатава някъде..
Вяла усмивка трепна на устните му, и малко преди Дже да започне да се държи като грижовна майка, Шин го притегли в прегръдките си и му прошепна:
- Чувствам, че ако не беше толкова наивен, никога не би обикнал човек като мен, Дже Мин.
„Не те заслужавам.“
Така бе завършил с откровенията, а темата за плана му щеше да зачекне отново, когато му дойдеше времето. Така или иначе бе премислял доста нещата многократно и ако изчисленията му не грешаха, Дже нямаше да се сблъска с опасност, стига да следва задачата си. Знаеше, че може да се довери единствено на него за това, а точно този път имаше нужда от съучастник. Не можеше да отрече, че тук не ставаше точно дума за отмъщение. Преди всичко Шин не бе забравил добрините на сем. Накамура. Те, поне повечето от тях, в същността си бяха като него. Беше ги грижа за техните хора, бяха готови на всичко за тях. Дори хората от подземния свят си имаха принципи. Но нямаше да им прости за трафика на хора, и то деца, сирачета като самия него. Щеше да ги изравни със земята, защото само той бе способен на това и защото усещаше, че ще му хареса да ги види съсипани, без нищо. Предадени от собственото си протеже.
***
През последните минути сменяше гримасите си с всяка следваща глътка- Преди последната направо му идеше да повърне всичко в мивката. Нищо, че не беше слагал и залък в устата си. вече и да искаше да хапне нещо, нямаше да може. Защо червенокосия винаги купуваше най-отвратителните лекарства за настинка? Знаеше добре, че най-много от всичко мразеше точно този вид с разтворими пакетчета. На всичкото отгоре при него имаха нулево действие и това стана ясно само 2 часа по-късно, когато Шин разтресе малката къща с още две силни кихавици. По дяволите, какво му ставаше? Не беше типично за него да настива от нищото...
- Откачи ли? – изрепчи се насреща, щом видя как Дже Мин опитва да го сложи в леглото като някоя майка – тримесечното си бебе в кошарката. - Махни това нещо, няма да спя! – измъкна с груба сила одеялото от ръцете му и го захвърли на земята. Отвън се чу гръмотевичен тътен, скоро последван от приятното ромолене на дъждовни капки по покрива.
Чудесно. Дже нямаше къде да му избяга, но ако го доближи прекалено и му причини всички неща от мислите си, като нищо да му прехвърли нелепата си настинка. Така го хвана яд, че захапа възглавницата. Беше съобразителен вече втори ден, нали? Опитите му костваха чисто неописуеми усилия. Беше така добър и внимателен, с какво бе заслужил това?
- Върви по дяволите, Дже! – изръмжа му внезапно, щом другия отново продължи с грижите и увещанията, че трябва да си легне, за де завие като суши и да чака...какво? Смъртта си ли? Бутна с ръка консервата, когато Дже бе отворил за него и го караше да изяде. Може би с това чашата му преля и след това просто реши да прати всичко по дяволите. Това спокойствие, неприсъщо за него, което чудно как бе задържал толкова часове, сега си бе плюло на петите.
Веднага излезе напусна спалнята, защото без друго сега не можеше да практикува там любимото си занимание с Дже. Майната му. Вече бяха минали няколко часа и съжали, че се бе съобразявал с всичко друго, но е и себе си. Егоцентризма му така или иначе никога нямаше да си отиде от него. Не искаше да се съобразява с нищо и толкова!
Излезе навън в проклетия дъжд, свали проклетите си обувки, свали и проклетата блуза с дълъг ръкав, която Дже го бе накарал да облече. Какво си бе въобразил? Послушен или трън в задника, нали пак щеше да го обича? Нали такива бяха думите му.
Шин се засмя на себе си. Припомни си, че не беше бил толкова път за нищо. Бе намерил перфектното място да прави каквото си иска и побягна към скалите при езерото. Щеше да скочи от там точно сега. Дъждът шибаше голите му широки рамена, но веднага се затопляше, попивайки в кожата му. Усещаше мократа трева под петите си. Закрещя на воля. Пукаше ли му от нещо? Не. Една глупава кихавица ли щеше да го спре? Него, Пак Шин Юн!
Не беше добър и послушен преди, не беше и сега. Осъзна, че просто ще е себе си и ще взима каквото поиска от скапания живот. Усети как силата му се възвръща на нови обороти, след като заеба неприсъщата си съобразителност и опит да се вслуша в думите на Дже. Сякаш бе машина след рестарт. Почувства се наистина жив, когато скочи от онази скала... Усети се непоклатим, усети се корав като някой древногръцки герой. Случваше се да изживее и неповторими моменти със себе си, след които разцъфваше с нов несломим дух. И това бе един от тях.
Доказа, че бе непоправим и след като му стана кофти за начина, по който заряза Дже, се върна светкавично бързо обратно в дървената постройка, но разбира се, не го намери. Сигурно бе тръгнал да го търси? Сега оставаше да се е изгубил в тази тъмница. Да си беше останал вътре, както разумния Дже Мин би постъпил. Макар че разумният Дже по-скоро би се прибрал в апартамента си. Нали винаги го правеше, когато настроението на Шин не се търпеше.
Установи, че колата я няма наоколо, но бе убеден, че в този дъжд, не можеше да стигне далеч преди да заседне някъде. Не се наложи да проследява дълго следите от гуми, за да потвърди предположението си. Видя Дже на шофьорското място, все още стиснал волана в ръка и преди да бъде забелязан от него просто отвори вратата и се качи вътре както си беше целия мокър до кости, бос и гол до кръста. Дотук с чистата тапицерия.
Не каза нищо, но направи достатъчно. Открадна си една неистово дълга и страстна целувка от Сънг Дже Мин, а после се взираше дълго в големите му замъглени очи. Любовта бе егоистична, но и не й се налагаше да разбира. Това беше хубавото. Тя просто съществуваше, карайки стените на разума за се разтреперват и да рухват при допира с величието й. Тя обаче колкото и вземаше, толкова и даваше. Защото бе заразна, така че заразяваше обратно с чистата си страст, подстрекавайки и душа и тяло да се слеят с онези, откликващи на зова й.
Дори не беше нужно да му казва, че сега се чувства страхотно. Чревенокосият като че ли сам го прочете в очите му, които сега бяха способни да опожарят цяло селище с дивия си плам.

Jae Min написа:Ако заяви, че не му беше забавно да гледа как Шин се измъчва ще бъде лъжец. Да, гадно е, абсурдно, но Дже искрено се забавляваше с нещастният си любовник, който просто издаваше, че се яде от вътре задето не може да го заключи под себе си. Имаше нещо крайно интересно, в това да гледаш как Пак Шин Юн се опитва да е едва ли не образец за подражание след реабилитация. Ама не му се получава особено много, защото копнежите му направо избиват наяве. Може би и точно затова Дже продължи да го дразни до последно. Или докато Шин не скочи и не избяга. В този момент червенокосия се зачуди дали не прекали? Нооо, не, не беше. Сега нямаше да мисли, че всеки път той е грешката в тази връзка и да си ближе раните след поредния номер на Шин. Този път щеше да е алчен и досаден, и щеше да не крие какво си мисли.
Та докато чакаше Шин реши да почисти малко, да разтреби, да подреди нещо, че все пак по-бързо да минава времето. Не заради друго, ми защото тук нямаше нито телевизор, нито обхват, цяло чудо е, че имаше ток! А и честно, не разбираше какви са тия соларни панели та успяват да захранят това място, но поне си вършеха работата адекватно. Само дето имаше един огромен проблем …. След известно време (пет минути да сме точни) и шетането се изтърка като работа за отбиване на време, а Шин още не се беше върнал. И Дже няколко пъти гледаше през прозорците да види дали ще се появи някоя фигура на хоризонта. Но не. Нищичко. Нямаше никой.
Всичко продължи така до момента, в който не чу някаква гръмотевица и тя му беше като кард бланш, че е време да се размърда и да го открие. Така хвана ключовете от колата, чадър и сухи дрехи за Шин, отвори вратата и успя да види хвърлените обувки на чернокосия, барабар със суичера. Въздъхна и набързо се шмугна в колата, потегляйки в спасителна експедиция, която не след дълго се обърка жестоко. Колата засегна, а колкото и форсираше двигателя, Дже разбра, че прави по-лошо, затова само си пое въздух и се облегна на облегалката, затваряйки очи.
Остави се на звука на капките, барабанящи по капака да го отпуснат и да не изпадне в някоя паник атака, защото имаше и такава вероятност. Все пак Дже беше от лесно плашливите на моменти, та чак да не повярваш, че е толкова добър в прикриването на емоциите си понякога. А паник атаките в малки електропроводи си е напълно нормално нещо да се случи. Но за негова радост спасителя се появи на хоризонта в лицето на Шин – каква ирония нали? Да го открие човекът, който всъщност търсеше.
Понечи да каже нещо, но бе спрян от превземаща душата му целувка, която унищожи всякакво чувство за желание да мъмри и да се кара на Шин за глупостта да излезе навън. Унищожи и всякакво желание да се дърпа, затова сложи ръцете си на тила на чернокосия и го придърпа, за да увеличи времето на целувката.
-Шин … - каза най-накрая и погледна въпросното лице с едно големи, влажни очички.
-Какво? – получи почти мигновено въпрос и гласът му бе мек и съблазнителен, и някак си липсваше снизходителната нотка от по-рано. Дже можеше да се закълне, че Шин очаква да го спре, затова реши да му изпълни тези предположения.
-Мокър си. – отговори и го избута от себе си. – Не искам да ме мокриш. – продължи с играта си и чак когато Шин беше на мястото до шофьора, а в очите му се четеше крайното разочарование, Дже се засмя и просто хвана ръба на тениската си. Изхлузи я през главата си и я хвърли някъде, а вродената му срамежливост беше избила вече в такъв червен цвят, че сигурно гореше на допир.
След което се наведе, колкото да хване ръчката, която е за дърпане на седалката и така Шин си имаше повече място за краката. Или поне така изглеждаше. Така Дже излезе от колата, колкото да мине от другата страна и да седне така в Шин, че да го прекрачи и го погледна с една усмивчица на лицето, та чак да се конкурира с ангелче. И се опита всячески да забрави колкото е неудобно това, дето реши да прави тук. Все пак лоста за спирачките пречеше. Да не говорим за тоя колан и катамарата му. Предпазни мерки добре, ама сега беше гадно.
-Така е по-добре, нали? – с тези думи ръката на Дже се спусна по, според него, перфектно изваяното тяло на Шин и стигна до подгизналите дънки. Разкопча копчето и бавно свали ципа, а от своя страна видя как Шин понечва да го целуне. Леко се дръпна и устните на чернокосия се озоваха на шията му, където явно, защото го подразни получи леко ухапване и настръхна като почувства някакво силно засмукване, което си плачеше, че ще е лилаво петно по-късно.
-Лош си, Шин. – изрече тихичко червенокосия и за наказание хвана дясната му ръка, тази която беше до вратата, и използва колана за безопасност по предназначение. Направо обезвреди до някъде Шин така и го погледна, само колкото да види плам и една блестяща, широка, вълча усмивка, която беше нарушена от една целувка, с която Дже се опита да го превземе този път.
Най-накрая успя да продължи със заниманието си от по-рано и започна да движи ръката си някак нарочно бавно и досадно. А допълнителното изтезание беше, че не даваше на Шин да го пипне по никакъв начин. Това щеше да е наказанието на Шин, задето тръгна просто така навън. Поне засега.
Когато реши, че му стига толкова тормоз, Дже внимателно пусна ръката, която беше хванал с колата и зарови устните си в шията на чернокосия. Той от своя страна, очевидно нещо не му се нравеше и щом видя, че няма друг начин разкъса останалите дрехи, с които беше червенокосия, колкото да го остави гол-голеничък в скута му. Е на Дже не му пукаше и премести устните си върху тези на Шин, заигравайки се с езика му, а той г намести по-удобно. Ерекцията на Шин се притисна гореща, твърда и тежка между бедрата му. Затова Дже извъртя леко ханш, наслаждавайки се на прекрасния начин, по който се триеше в него.
Шин се отдръпна само за миг, но това накара Дже да го погледне с онзи познат влажен поглед и да го помоли, и той не знаеше точно за какво. Видя как Шин се подсмихва и завъртя така бедра, че да нахлуе в червенокосия. Той от свой ред заби нокти в твърдите мускули на раменете на Шин, а стонът, който се изтръгна от тялото му не успя да го сподави. Очите му се затвориха, но някак си се излъга да ги отвори, докато тялото му се разпадаше. Просто искаше да види как екстазът ще промени изражение на лицето му.
Тласъците му бяха силни и твърде, а горещината на тялото му изпепеляваше Дже. Прозорците на колата се замъглиха. Сякаш пара изпълни въздуха, примесена със стонове. Дже дори не разбра кога, но Шин беше сменил позата напълно и червенокосия вече беше с гръб към него, а ръцете на Шин се озоваха на ханша му. Това го накара да сложи ръце на таблото за опора. И по някаква причина от този ъгъл всеки негов тласък го докарваше все повече и повече до оргазмът. А Дже някак си почна да се бори срещу надигащото се напрежение, знаейки, че колкото повече изчака, толкова по-интензивно ще бъде удоволствието накрая.
По някое време Шин го хвана с една ръка, а другата плъзна нагоре. Дже усети натиска на ръката срещу собствената му ерекция и това тотално прогони всяко желание за чакане. Червенокосият изви тялото си и се отдаде на помитащата вълна, която го заля. Дори не успя да сподави виковете си, но успя да усети как Шин се смее през бученето на кръвта в ушите си. Само дето той не спря, ми даже ритъмът се забързваше повече и повече, а тялото на Дже се стегна алчно за всичко, което може да му даде Шин. За миг на Дже му се стори, че Шин извика нещо, но не успя да го разбере. Усети поредния тласък, втори, трети път. Почувства как тялото на чернокосия се напрегна и се освободи, докато и двамата трепереха на седалката. Дже се опита да си поеме въздух и само затвори очи, облягайки се назад. Бавно пусна лоста за спирачките и дръжката на вратата и реши, че ще премести ръцете на Шин от ханша си върху стомаха. Усетих как Шин се размества и заравя лице в косата му.
Чак когато се опомни, Дже се опита да се изправи, колкото да се убеди, че все пак може да се движи отново, не че беше абсолютно сигурен дали иска. Измъкна се от Шин и се заразтърси за тениската си. Навлече я набързо и отново се облегна на чернокосия. Топлината, излъчващата се от огромното му тяло проникна през памучната материя на тениската. Това само по себе си изпрати нови тръпки по тялото на червенокосия, но ги пренебрегна. Устата на Шин изглежда бе само на няколко сантиметра от ухото му, защото усети горещия му дух да се разстила по това място и веднага се сви дори повече в скута му.
-Моля те … - изскимтя, хващайки ръцете на Шин, който бяха около тялото му и се закле, че усети някакъв надигащ се смях при чернокосия.
-За какво ме молиш Дже? – чу въпроса в ухото си и стана още по-червен от преди от това, което беше напът да изрече.
-Моля те … да го … - леко се извъртя и погледна Шин в очите, обаче съжали за това си решение и се сви отново на мястото си. - … да го направим … пак. – и с това Дже почувства, че си е подписал смъртната присъда доброволно и ще гори в ада, че най-накрая заяви какво наистина иска пред Шин.

Park Shin Yoon написа:Кислородът бушуваше в мозъка му и изостряше сетивата му, карайки го да се чувства кралят на джунглата. Капките пот по тялото му се бяха слели с едрите дъждовни капки, подарени от пороя навън. Всичко скоро се беше стопило в неумолимата вълна от горещина, която го заля отвътре навън. Знаеше, че никога няма да се насити на Дже. Винаги щеше да го иска повече. Ще иска да се слее по-мощно с него, да го притегли по-плътно към себе си, да усеща по-силно любовта му. Да го затвори в капана на прегръдката си и никога да не го пуска да избяга. Защото самата мисъл да го пусне и вероятността пак да се разделят го изпълваше с непримирима ярост. Нямаше как да отрече, че най-трудните години в живота му бяха тези с отсъствието на Сънг Дже Мин. И не бяха никак малко.
Тежкото му дишане образуваше малки кълбета пара около ухото на червенокосия, докато сърцето опитваше да влезе в стария си ритъм. Усещаше го как се прилепя все по-настойчиво към твърдите му гърди, сякаш търси убежище. Бегла усмивка заигра по лицето му, а сетне прерасна в тих смях, преди да чуе какъв род молба ще се откъсне от чуждите устни. Дори не бе сънувал, че другия ще му даде да осъзнае колко точно го желае. Може би вината бе изцяло на Шин и дългите му опити да се дистанцира от любовта на живота си. Всеки път, в който Дже опитваше да му се обясни и да покаже колко го обича, той всячески се отдалечаваше от него. Отказваше да повярва. Но всъщност винаги го бе усещал истински. Пожарът между тях.
Не отвърна нищо в първия момент, но ръката му се пресегна да свали едното стъкло, за да влезе малко чист въздух. Без друго дъждът сега се сипеше тихо и спокойно, на малки ситни капки. Земята наоколо обаче си оставаше кална и тази кола нямаше шанс да мръдне оттук. Не че хижата беше много далеч, можеше да се стигне пеш за около двадесет минути, но... Тук като че ли бе далеч по-романтично. Доколкото романтиката съществуваше в представите на Шин.
Докато погледът му се преместваше, той забеляза нещо в жабката, която се бе притворила от скорошното диво приключение. Пръстите му издърпаха видяното и щом се увери какво е, в очите му веднага проблесна нова безсрамна искрица.
- Първо трябва да те обезопася... – зашепна сладострастно в ухото на червенокосия, но запази властния си сериозен тембър, за да върви играта. Усети как Дже потрепва, когато другата му ръка грубо го отдели от себе си и стегна червената каишка около тънкото му вратле. – Драскаш много лошо. – добави като аргумент към предходното си изказване, но бе ясно, че просто вкарваше малко ролева игра за цвят. Грубостта и поемането на контрола бяха в стила му, ала истината бе, че допреди малко Дже водеше парада. Не беше чак толкова глупав, аз да не го усети. Как правеше така, че да го предизвиква постоянно. Това му умение винаги връщаше топката в ръцете му. Защото не допускаше господарят му да изгуби интерес, а иначе. Подклаждаше възбудата му и я караше да ескалира до неистови висини. Ето кое го правеше човекът с повече власт. Нищо, че оставяше на Шин да поеме контрол когато пожелае.
Тази прикрита власт, която червенокосия упражняваше над него и сърцето му, винаги го бе предизвиквала. Затова така му харесваше да го вижда безпомощен, да съзерцава премрежения му поглед и крехкото му тяло, пречупващо се върху и под неговото. Затова така му харесваше да доминира. Подсмихна се лукаво срещу невинно изчервеното лице на Дже Мин. Богатият му на кислород мозък задвижи въображението си и накара Шин да откачи верижката на дънките му. Дори не бе забелязал, че има такава екстра към долнището си, докато не реши да я използва за друго. С едната си ръка обви настойчиво врата Дже, закопчавайки верижката за кожената каишка. Поогледа шедьовъра си като току-що изваяна от ръцете му глинена скулптура. Пръстите му спуснаха тези на Дже Мин по парещото му тяло и ги спряха върху студените и още стабилно влажни боксерки. Нямаше как да очаква, че ще се възбуди от нищото, нали? Особено непосредствено след като вече бе свършил веднъж.
- Трябва да се постараеш! – каза му със заповеднически тон и ръката, придържаща верижката се дръпна рязко в своята посока. Това неумолимо принуди червенокосия да коленичи между седалките като Шин предварително му бе направил място. Дръпна отново, за да привлече чуждия поглед, а пръстите на другата му ръка се стегнаха около брадичката, за да я повдигнат собственически. – Предупреждавам те... колкото повече изпитваш търпението ми, колкото повече ще те мъча. – след тази закана последва същинското предупреждение, което Шин прошепна по-близо до ухото му. – Този път няма да свършиш...докато аз не ти позволя!
Не се шегуваше за последното и Дже разбра това веднага. Стана му толкова ясно, че го полазиха тръпки и вероятно стократно съжали за молбата си. Но беше вече късно. Шин нямаше да бъде милостив, но така щеше да е по-забавно. Усети как ръката на червенокосия се спуска по члена му, но при допира на меките му устни и влажен език едва сдържа възбудата в себе си. Искаше да я изпита постепенно, да я остави да ескалира заедно с движението на Дже... Пък и гледката му харесваше прекалено. Харесваше му как това пламнало лице поемаше мъжеството му и се движеше в хипнотизиращ ритъм. Въпреки че червенокосия го беше прекалено срам да го погледне в този миг, действията му бяха повече от усърдни. Отново се старееше да го влуди напълно. Начинът, по който езикът му шареше по трепкащия му член и начинът, по който зъбките му леко и игриво заклещваха главичката му... В даден момент и Шин премрежи поглед от удоволствие, облягайки се на седалката като тотално сразен воин на бойното поле. Не можеше да се бори дълго срещу това. По този начин ерекцията му носеше чак болезнена наслада. Усети колко се стегна и втвърди от обилното нахлуване на кръвта и прехапа устна. Свободната му ръка спонтанно пролази по гърба на Дже Мин, за кратко впивайки се в млечнобялата му кожа. Не му се искаше, но трябваше да прекъсне заниманието му, преди да го е довел до връхната му точка на възбуда. Затова зарови пръсти в косата му и го издърпа назад червената грива. Влажните му устни се освободиха за една груба целувка, в която Шин успя да разрани долната му устна. Ръмжене се откъсна от гърдите му. Стисна го за бузите, заставяйки го да срещне погледа му. В отсрещните очи вече проблясваха сълзици и това бе точният момент да пристъпи към следващия кръг от играта.
- Непристойното държание се наказва, Дже! – рече му твърдо и го повдигна върху седалката си със силните си ръце. Всеки мускул в тялото му се стегна щом се надигна зад другия. Едната му длан заклещи малките му ръце зад гърба, а другата поради здрава плесница на сладкото малко дупе пред погледа му. Но същността на наказанието се криеше в следващия момент. Шин бавно приближаваше таз към червенокосия, умишлено оставяйки главичката на члена му да го докосва отново и тоново, а накрая дори да прониква съвсем леко в него. Още в първите секунди Дже усети какво е намислил другия се възпротиви с опит да му се измъкне и да поеме контрола, но разбира се не му беше позволено. Шин го придържаше достатъчно здраво, а така надвесен над него, успяваше да види половината му лице и увеличаващото му се желание да бъде обладан. –Ако го искаш... Кажи го, Дже..! - гласът на Шин наруши тихото и жално скимтене, примесено с раздразнено пъшкане, което идваше от червенокосия. Това бе възможно най-мъчителната любовта игра, но този вид жестокост не просто бе красива, а бе задължителна за един разтърсващ оргазъм. Никой вид дрога не можеше да ти подари подобен завършек. Усещаше как в този миг Дже го мрази и дори опитва да го проклина, но накрая от устните му се изтръгна най-ясно искането му да го накара да свърши.
- Не...Не така! Забрави вълшебната думичка! - продължи Шин безпощадно промъквайки се и излизайки от червенокосия преди да достигне точката му на . Да, точно това искаше. да го чуе как му се моли. И знаеше, че ще го направи. Нямаше избор. Щеше му се моли да го освободи. Каза му го, нали?
Каза му, че ще свърши едва тогава, когато му разреши!
Влудяващо бавните му игриви движения накараха Дже все повече да заприлича на изнервено пони и накрая да разбере, че друг изход няма. Примоли му се да го остави да се свободи. Гласът му звучеше така медено сладък между жалостните му стенания и нечленоразделни звуци. Но сладките му молитви не умилостивиха неговия бог. Едва когато видя как сълзите напират в очите му, реши да направи следващия си ход. Неочаквано нахлу изцяло в него, толкова дълбоко, че писъкът на Дже закънтя в колата като камбана. Тялото му се травматизира от рязката промяна и затова Шин остана така за известни секунди. Докато все още бе в него, бавно освободи ръцете му и плъзна длан по гърба и шията му, намирайки отново сребристата верижка. Допели тялото му към своето, а с език направи прекъсната пътечка от рамото до ухото му, като си гризна няколко пъти. Приличаше досущ на дявол. Но не толкова по външен вид, колкото по действия. Срамът му беше нещо непознато и затова му доставяше такова сладко удовлетворение да го съзерцава по пламналото лице на Дже Мин. Виждаше как успешно го бе накарал а кипи от страст, която няма как да освободи без господаря си.
Усещаше как дишането му е толкова тежко и неравномерно, че вече и езикът му се оплиташе, щом понечи да отправи нова молба. Бе го докарал до ръба на безпомощното състояние. Нямаше как да сдържи усмивката си, когато най-сетне го застави да се обърне с лице към него. Искаше да види цялото му изражение. Влажния поглед на фона на пламналото му лице беше безценен. Устата му бе леко претворена заради затрудненото дишане и Шин пъхна палеца си между белите му зъбки. Другия го захапа по инерция, след което бе съборен на седалката без капка усилие. Краката му се намериха върху рамената на чернокосия, който най-сетне се канеше да му даде желаното. Този умолителен поглед обаче вече дори не се надяваше аз друго, освен милост. Шин се усмихна топло, но все пак властно, и се надвеси над него чертаейки въображаеми силуети в показалеца си върху възбуденото тяло на червенокосия. Почувства колко бясно биеше всъщност сърцето му едва, когато постави длан върху гърдите му, аз да има допълнителна опора. Другата си ръка бе стегнал около талията му, за да го придърпа по-мощно към себе си. Зарадва се, че в мозъка на Дже все пак имаше и място за малко мисловна дейност, че да успее да се хване за дръжката на вратата, преди главата му да се е сблъскала с нея. Ритъмът на Шин този път бе брутален. Навлизаше бързо и дълбоко в червенокосия, а паузите му бяха на съвсем нежелани места. В даден момент Дже през сълзи му се примоли да не спира, макар да не можеше да си поеме дъх без тези паузи. Колата се задвижи в техния ритъм. Сякаш предизвикваха земетресение с достатъчно мощен магнитуд, че да ти се завие свят. Минути по-късно се усещаха и силни вторични трусове.
Кулминацията настъпи и при двамата едновременно, но Шин попи повече от дивия оргазъм на Дже Мин, отколкото от собственото си освобождаване. Усети как другия едва се вкопчи в него с нестихващи сподавени в плач стонове.
Когато едва успокоил дишането си отново понечи да скрие лице от Шин, чернокосият го улови в шеги и попи сълзите му с връхчетата на устните си, докосвайки съвсем ефирно пламтящите му бузи. Това бе неговият си начин да му благодари, че не се отказа от него въпреки всичко.
Неговият смахнат начин да го обича.