Индекс
Последни снимки
Търсене
Регистрирайте се
ВходСтраница 2 от 2 • 
1, 2
1, 2
Jimmie Logan
Re: And then we will conquer the world
Сря Дек 23, 2020 8:52 pm
- Сигурен ли си, че си добре? – това бе първото нещо, което успя да каже след като чуждите устни се отлепиха от неговите. Случи се толкова внезапно, че нямаше време да реагира и да избута непознатия от себе си. По пък за сметка на това, изражението му бе толкова комично, че със сигурност можеше да влезе в класацията: „Как да се отличиш като най-големия дебил”. Разбира се, всичко това бе последвано от момента, в които просто седеше и мигаше като пълен идиот срещу момчето, което го целуна. А след това и тягостната тишина, в която Джими се опитваше да си обясни какво по демоните му се бе случило.
В крайна сметка, всичко водеше до едно единствено заключение – човекът срещу него не бе адекватен. Нямаше си и на представа дали това се дължеше на големите количества алкохол, които се разливаха като вода на партито или...Защото собственоръчно се бе сгромолясал като чувал с картофи върху горкият човечец. Надяваше се да е първото, защото никак не му се нравеше да бъде виновника за чуждо осакатяване.
А точно това си бе, неадектвантото му поведение и говоренето на несвързани неща.
- За какво говориш? Какво общо има музиката? – игнорира червената свещ, определяйки я като поредния нелогичен елемент. А след това се отдръпна бавно назад. Движенията му бяха толкова плавни, все едно срещу него седеше диво животно, което всеки момент можеше да го нападне. И може би наистина бе така, но в крайна сметка колкото и да му се искаше да избяга, Лоугън нямаше да го направи. Не защото не можеше. А понеже никога не избираше лесния път. Да, той правеше всичко по трудния начин и винаги намираше да се забърка с най-неподходящите хора.
А, и нека да не забравяме доброто му сърце. Което не му позволяваше да си тръгне, преди да се увери, че не е превърнал непознатия в зеленчук.
От устните му се отрони въздишка преди да се приближи към „събеседника си”. Обхвана с длан брадичката му и завъртя главата му леко на една страна, все едно искаше да провери дали главата му продължава да е цяла и на мястото си. Причината бе очевидна – много по-лесно бе да оправдае целувката с момент на умопомрачение в следствие на удара.
- Мисля, че може би имаш мозъчно сътресение. – изцъка с език и поклати глава. – Май доста силно те ударих. Щях да ти се извиня, но да целунеш непознат е грубо, затова ще си спестя извиненията.
Направи деликатна пауза и след това продължи.
- Хайде сега ми кажи как се казваш и кой да повикам, за да те прибере. Все пак няма да искаш да си сам, ако ти потрябва лекарска помощ.
В крайна сметка, всичко водеше до едно единствено заключение – човекът срещу него не бе адекватен. Нямаше си и на представа дали това се дължеше на големите количества алкохол, които се разливаха като вода на партито или...Защото собственоръчно се бе сгромолясал като чувал с картофи върху горкият човечец. Надяваше се да е първото, защото никак не му се нравеше да бъде виновника за чуждо осакатяване.
А точно това си бе, неадектвантото му поведение и говоренето на несвързани неща.
- За какво говориш? Какво общо има музиката? – игнорира червената свещ, определяйки я като поредния нелогичен елемент. А след това се отдръпна бавно назад. Движенията му бяха толкова плавни, все едно срещу него седеше диво животно, което всеки момент можеше да го нападне. И може би наистина бе така, но в крайна сметка колкото и да му се искаше да избяга, Лоугън нямаше да го направи. Не защото не можеше. А понеже никога не избираше лесния път. Да, той правеше всичко по трудния начин и винаги намираше да се забърка с най-неподходящите хора.
А, и нека да не забравяме доброто му сърце. Което не му позволяваше да си тръгне, преди да се увери, че не е превърнал непознатия в зеленчук.
От устните му се отрони въздишка преди да се приближи към „събеседника си”. Обхвана с длан брадичката му и завъртя главата му леко на една страна, все едно искаше да провери дали главата му продължава да е цяла и на мястото си. Причината бе очевидна – много по-лесно бе да оправдае целувката с момент на умопомрачение в следствие на удара.
- Мисля, че може би имаш мозъчно сътресение. – изцъка с език и поклати глава. – Май доста силно те ударих. Щях да ти се извиня, но да целунеш непознат е грубо, затова ще си спестя извиненията.
Направи деликатна пауза и след това продължи.
- Хайде сега ми кажи как се казваш и кой да повикам, за да те прибере. Все пак няма да искаш да си сам, ако ти потрябва лекарска помощ.
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|