JuSt LeT U DrEaM
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
АРХИВ
РОУЛПЛЕЙ ЛИСТ
Гласувайте за форума:
Гласувай за мен в BGTop100.com Гласувай за тази страница в Българския ТОП RealTop.net
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 120, на Пон Ное 05, 2012 8:15 pm
Май 2018
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031   
КалендарКалендар

Share | 
 

 You are you are, my favorite medicine~

Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5
АвторСъобщение
Ян
The Master
The Master
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: You are you are, my favorite medicine~   Съб Фев 24, 2018 10:41 pm

Seung Jae Min написа:
През целия полет му идеше да хване маската на своя съсед по място и да му види лицето. Направо ръцете го сърбяха именно това да направи, но някак си се сдържа. Сигурно защото вместо да зяпа този до себе си предпочита да чете доклади за работата. То реално вече не правеше разлика между двете. И на едната, и на другата само доклади ли доклади. Само писане, обясняване и такива неща. Нищо по-различно, само дето се водеше, че с едната помагат на света, пък другата ... е тя помага на тия с болежки. Уж.
Беше изключил телефона си, но в момента, в който кацна самолета и се изниза извън него го включи. Някак с крайно нетърпение го направи, че видиш ли, може да е изпуснал нещо много важно. Предимно включващо единствения човек, за който му пука. За жалост като видя, че няма нищо изпуснато вълнението беше внижено да размер, който граничеше с този на молекула. А някаква странно разочарование се появи по лицето на Дже. Явно като се върне в Япония ще поднася цветя и шоколад на Шин.
Отправи се към хотела, и щом стигна първото нещо, което направи е да си вземе душ. Извади лаптопа си от куфара и набързо прегледа пощата си, преди официално да я затвори за една седмица. Беше решил, че няма да приема никакви имейли с поръчки от първата работа. Последният път така му провалиха почивката. От екскурзия до Осака се превърна в следене на военен убил цивилен. Затова сега дори се радваше, че си смени номера, и само Шин го знаеше.
Изсуши си косата, защото уви нямаше навика да го прави веднага след банята. Навлече се и излезе, че да разгледа града. Така и така беше тук, та поне да се възползва от спокойствието на самотата. И факта, че не познаваше никой. Направо да не повярваш, че съществува такова място.
След доста дълго ходене и разглеждане на градските улици и паметници не беше усетил кога се беше стъмнило. Тайпе изглеждаше по-приятен през нощта. А и Дже доста харесваше светлините. Някак си го караха да се чувства като дете, което няма никакви проблеми и може да си живее живота спокойно, уви истината беше далеч по-различна.
Огледа за пореден път някаква карта на града, защото май се загуби. За жалост тая карта беше на китайски. Какви бяха тия хора, че не можеха да я напишат на общоприет език. Като английски. Но и Дже си беше виновен. Можеше вместо да зубри по органична химия в даскалото да запише избирателната с китайски и да си улесни живота. Толкова му е бил акълът тогава.
Спря се и започна да оглежда картата, не че разбираше нещо, но все пак да се опита. Огледа се и видя някакъв парк, а срещу него и хотел. Опита се да ги намери в картата, но отново кретенът си е кретен. И понеже това не беше достатъчно лошо, видя как картата почна да се мокри. Сега вече настинката му беше в кърпа вързана. Въздъхна и просто прибра картата. Извади чадъра си и го разтвори, а краката му сами започнаха да се движат напред.
Докато вървеше забеляза силует на някаква пейка. В дъжда. В някакъв си парк. И веднага заключи, че този е скитник. Което го накара да започне да съжалява всички, които бяха като този пред него.  Или тази. От толкова далеч му беше трудно да прецени. Побърза да стигне до него и понечи да му даде пари, но тогава идилията от спокойния ден тотално се преобърна.
Преди да е казал и гъг видя как скитника / вече установил, че е мъж /, хваща ръката му, а в следващия момент видя, че същият този скитник носи лицето на Пак Шин Юн. Премига няколко пъти, че да си изясни гледката. Лицето на скитника, тоест това на Шин Юн-а не изчезна, а Дже успя да мисли само за едно нещо. Явно не можеше да избяга от Шинския гняв където и да е.
Тъкмо готов да го попита какво прави тук, беше дръпнат към тялото на отсрещния, а последвалото го накара само да мига неразбираемо. Честно. Кой изобщо беше решил да му направи такъв номер? Тъкмо си беше помислил, че може да изживее един ден без да му се вдига кръвното, ама явно не това искаше съдбата. И ако имаше някакви въпроси преди това .. е те бяха тотално сринати със земята. Както и мислите му. Направо загуби връзка с главния мозък.
Целувките продължиха доста, а когато се разделиха, Дже се дръпна и сложи едната си ръка на мястото, където беше сърцето. С още размит ум и малко забързано дишане се опитваше да се накара да действа нормално. Или поне да не почне да го налага веднага след това. Затова когато успя да си събере поне една десета от мислите се наведе, за да хване дръжката на чадъра, който беше изпуснат още в началото на целувчицата от Шин.
Гледаха се известно време, а Дже така и не намери правилните думи в главата си. Пък какво остава да каже нещо. Накрая измисли нещо. Като не може да мисли и да говори защо да се хаби. А и щеше да провали момента. Затова само се приближи и притисна Шин към пейката. Настани се най-нахално в него и му даде да държи чадъра, че да не се мокрят излишно. Сетне го прегърна през врата и този път той зарови устни в чуждите. И за пръв път от както се помни не му пукаше много какво ще си помислят хората, които ги видят. Просто се остави на момента, преди да сръчка Шин в ребрата и го погледна с една типично детска и невинна усмивчица. Такова за него. Само сръчкване не беше достатъчно, но все пак беше начало.
-Та .. такова .. – започна тихичко, осъзнавайки, че не може да формулира правилно изречение и допря челото си до неговото. А сетне се прилепи плътно до него, че да не му остави място дори да диша - .. ти как ... а ... тук ... такова .. как се озова ... защо.


Върнете се в началото Go down
Ян
The Master
The Master
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: You are you are, my favorite medicine~   Нед Мар 04, 2018 5:18 pm

Park Shin Yoon. написа:
В съзнанието му изникна спомена за любимото им дърво в двора на сиропиталището. Спокойствието и безгрижието, което ги унасяше в приятна дълга дрямка под дебелата сянка на короната. Главата на Шин в скута на Дже и всичката споделена топлина оттогава. Защо ли отказваше да приеме фактите. Че само присъствието на един единствен човек го правеше щастлив. И пред и и сега.
– Аз просто... дойдох в Тайпе за един кратък експеримент. – внезапно проговори с присъщата си сериозност, на която Дже веднага се хвана. Със свободната си ръка взе банктоната, паднала на пейката до тях. Сгъна я прилежно и я върна в джоба на притежателя ѝ. – Зачудих се дали ако се излежавам на някоя пейка като скитник, ще събера заплатата на един вестникар. – довърши и видя недоумението в чуждите очи. Дори сам не знаеше защо го баламосва с нещо толкова нелогично. Но нали имаше странно подобие на чувство за хумор, което и сам не си разбира, но въпреки това го забавляваше. – Глупчо. – подсмихна се леко и захлупи шапката си на рошавата червенокоса главица. Заряза досадния чадър настрани, защото му пречеше.  И вярно, че шапката му никак не отиваше на Дже, но поне един от двамата нямаше да се намокри.
– Истината е, че... – започна с по-тих глас, но се спря. Като че се стресна от началната дума, с която започна. Като че нямаше правото да я използва.
Постави длани върху ръцете на Дже и бавно ги сне от врата си, но не ги пусна. Стисна ги силно, сякаш искаше да чуе звука от изпукването на малките му кокалчета. За момента бе умилостивен, а и чувстваше странна вина. Изгуби се в лешниковите очи насреща, докато опитваше да формулира правилно мисълта си.
– Вчера ми пратиха известие, че командировката ми се изтегля за днес. Изпратиха ми два билета и казаха, че мога да взема някого със себе си. – прочисти гърло и се подразни на себе си, че със следващото признание щеше да изглежда по-голям глупак обикновено. Но стана ясно, че така му влияеше Дже Мин. – Сетих се единствено за теб. И тъй като предположих, че не би искал да отидеш никъде с мен, реших да се правя, че не съм тук. Но съдбата очевидно реши друго. Още в самолета, когато си смени мястото и седна до мен. – направи нова пауза, забелязвайки двойната порция изумление от внезапно прозрение, изписано на отсрещното лице. Недалеч се чу изсвистяване на гуми, на което никой не обърна внимание. – Не исках да ти проваля почивката. – въздъхна, изрекъл най-близкото до извинение, на което бе способен. И първото, което трябваше да провали момента на неочаквани откровения, бе изписукването на телефона. Наглата вибрация накара Шин спонтанно раздразнен да отключи дисплея и да прочете съобщението. Беше от Хон Тао. Странно, но само при вида на името му сякаш бе избутан извън комфортната си зона от невидима сила. Есемесът гласеше „Изникна проблем. Обади се веднага, щом прочетеш това.“ Замириса му на нещо гнило, с което точно в този момент не искаше да се занимава, затова реши да го игнорира. Друг импулс изскочи насреща. И ако досега Шин приказваше така, като че някой му бе дал серумът на истината, то следващото бе невиждано чудо като това атеист да се разкая пред Господа.
– Не, знаеш ли...И това не е истината. – върна погледа си върху Дже, а в очите му гореше увереност, достатъчно силна, че да изпържи всяко едно съмнение. – Всъщност тайно се надявах на това „случайно“ да се засечем. Защото исках да прекарам това време с теб. Само с теб. – пръстите му обгърнаха парещите зачервени страни на слушателя, опитващ да задържи размития си поглед  върху него. Гледката на потъващият в земята от срам изпълваше Шин със задоволство, което обаче сега далеч не бе на преден план. Гадината в него си почиваше, макар и закратко. –И не ме вълнува колко егоистична е тази истина. Това е моята истина,  Сънг Дже Мин. – обви ръка около врата му, бавно притегляйки го съм себе си, докато устните им не бе докоснаха гъделичкащо леко. И сякаш от нищото го жегна чувство, че нещо не е наред. Нима бе възможно в толкова съвършен момент? О, да, май въпросът беше реторичен. – Какво е това, Дже? – запита, сбръчквайки вежди. Бе усетил нещо малко и обло да убива между кокалчетата му и го бе изтръгнал напористо от скривалището му. Намери го спотайващо се във вътрешната част на палтото на Дже.
– Прилича на проследяващо и подслушвателно устройство в едно. Какво за... – още преди да добърши отнякъде долетя камък, който със скоростта на светлината стигна до плачещата върба до пейката им. Камъчето се вряза в дървото и остана там, както и разширените зеници на Шин, които едва успяха да проследят цялото едносекундно изпълнение. Който и да беше това, си го биваше. Успя да го ядоса, но щеше да му върне за проваления момент. Искаше да каже още толкова неща, но желанието му беше смазано като настъпено яйце. Отдели Дже от себе си и закрачи по инерция към единствения силует, когото мерна. Онзи също реши да се покаже от сенките и дори да му се развика насреща. Скъси дистанцията между двамата на един метър, което бе опасно близо, предвид кой се оказа натрапникът.  
– Пак Шин Юн! Ти, копеле! – тътенът от дълбокия дрезгав глас на старши агента накара дори дърветата за затреперят. Но въпреки това нищо не можеше да прогони Шинския гняв. Не и него. А когато последното бе налице, всичко останало бе дребно и незначително, и лесно можеше да бъде смачкано.
– Старши агент Канг! И аз не се радвам да Ви видя, особено тук. – натърти с ирония на официално обръщение и с искрено възмущение на последната думичка.
–  Дойдох да те предупредя да стоиш далеч от сина ми!
– Хм...? – измърмори и се огледа демонстративно, пъхайки ръце в джобовете си като че този пред него му беше последната грижа. – Не знаех, че имате син.
– Не си никак интересен! Знам всичко за теб! Знам защо си играеш със сина ми, но както виждам нямаш капка съвест, щом си стигнал толкова далеч.
С последните си думи успя да жегне Шин на неподходящо място. Първото, което се запита, беше как може да е разбрал за причината за онзи инцидент. Единственото доказателство беше касетата от видеокамерата в гаража на онова момиче. Но тя бе у Шин, в неговия сандък със спомени. Ако нещастникът с бе докопал до всичко това нямаше да го пощади,дори да беше принца на Англия. В неговите очи единствения, който отиваше далеч, беше скапания старец, който очевидно си вреше носа във всичко. Интересно му беше защо, при положение, че не обичаше Дже като свой син. Никога нямаше да повярва, че това е истина.
– Значи сте осведомен за всичко. Тогава, кажете ми кой е създал първият ядрен реактор? – попита, сякаш си приказваха по съвсем различна тема. В момента гневът и иронията се смесваха във вените му като първи приятели. Шин можеше и да е безсилен срещу Дже, но останалите н представляваха негова слабост, следователно първо щеше да ги изкара то кожата им, че да им е „по-удобно“ да се пържат на бавен огън в ада.
- Не си играй с търпението ми, копеле такова! – след кратката закана бе сграбчен за яката на ризата си, подава се изпод палтото му. Странно, но дори не трепка. Само набръчи муцуна, когато осъзна, че никак не му се нрави да диша същия въздух с този пред него.
- Първо си играя със „сина“ Ви, а сега с търпението Ви. Голям играч ме изкарахте. Само дето сте в грешка, че някой ще повярва точно на Вас. – подсмихна се най-нагло, след което се отскубна от хватката на другия. Трябваше да признае, че положи неимоверни усилия. Този стискаше като някакво менгеме, дори не можеше да го нарече човек. Приглади яката си и когато отново срещна яростния поглед, видя опасни искри, доста недоброжелателни. – Простете, но не обичам да ме пипат с мръсни ръце.
- Смяташ, че Дже няма да ми повярва? А дали ще повярва на теб, ако знаеше всичко? Искаш ли да проверим още сега? – този път заканата звучеше съвсем истинска, напът да бъде изпълнена. Дже не успя задълго да стои настрана, въпреки че Шин му бе направи знак да не се меси. Видя с периферното си зрение как се доближава и затова побърза на свой ред да престъпи към Канг, издишвайки струя горещ въздух в лицето му. Трябваше да му затвори многознаещата уста, преди да е казал нещо от онова, което някак бе разбрал. За щастие не бе предвидил едно нещо. Шин също винаги бе осведомен за нещата. Особено за онези, за които никой не подозираше. Може и да беше глупак около Дже, но друг на този свят нямаше силата да проваля плановете му и да му се меси в живота без позволение.
- Внимавайте, старши агент Канг, да не окачите сам примката около врата си. Мисля, че никой не би повярвал на някой толкова манипулативен, като вас. Що за баща би инсценирал отвличането на собствения си син, за да залови най-новото попълнение на Якудза... – направи пауза, за да се зарадва на реакцията на потиснат гняв, издаваща вътрешно безсилие, сетне продължи да шепне. -  Тцтцтц, а наричате мен играч. Не съм достоен да се меря с вашето ниво. – устните му се разтегнаха в невинна усмивка, докато вътрешно ликуваше над гарантираната си победа. - Вярвайте ми, че Дже който познавам аз, не би Ви простил никога за това.  – довърши и заотстъпва назад, скривайки самодоволната си усмивка.
- Аз вярвам, че Дже би ми простил всичко. – каза вече на висок глас, обгръщайки собственически талията на доближилия се червенокоско, възпирайки го от други действия. – Защото ме обича. – отбеляза най-спокойно и го целуна, че да затвърди думите си. Когато отново погледна към разярения старши агент, вече бе изкарал и насочил оръжие срещу него. Тъмнокосият знаеше, че бе преминал всякакви граници на уважение и морал, но за първи път се чувстваше напълно свободен да държи докрай на своето. За първи път не го интересуваше какво ще се случи, какви ще бъдат последствията. Свободата беше това да не те е страх. Следователно онези, дето я притежаваха, бяха донякъде чисти самоубийци.
- Нещастник! Ще съжаляваш, че си се родил! – извика с безпрецедентна нотка на ярост, сякаш реално обмисляше да сложи край на Шин още тук. Като че бе доловил и предвидил всичката опасност, криеща се в неконтролируемото и непоправимо чудовище през себе си, което едва набираше сила.
- Отдавна съжалявам. – продължи в същия дух, свивайки леко рамене. Огънчетата в ирисите му танцуваха с невиждана скорост. Вече се бе зарекъл, че нямаше да позволи на нещо да го спре. Нещата щяха да станат така, както ги виждаше. – Наясно сте, че това оръжие няма да промени фактите. – добави вече напълно сериозно, все още стискайки Дже, за да не мърда никъде. Наблюдавайки отстрани как някой се бори с гнева си бе също един ценен урок за Шин. И осъзна, че колкото и странно да звучи, такава гледка задоволяваше неговия собствен гняв и го неутрализираше. Разбира се, за сметка на иронията и крайно цинично държание.


Върнете се в началото Go down
Ян
The Master
The Master
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: You are you are, my favorite medicine~   Пон Мар 05, 2018 12:11 am

Seung Jae Min написа:
Гледайки отстрани разбра едно. Това си беше чиста борба между две кучета, здраво хванали кокала. И нито едното искаше да пуска, нито другото. Но незнайно защо в главата на Дже изникна онази приказка с двете кучета и моста. Двете са джафкаха, напираха се, обиждаха се, заплашваха се. Накрая и двете пристъпиха към центъра на моста и понеже нито едното, нито другото искаше да отстъпи моста поддаде и ги удави. Та сега Дже се чудеше, дали той да им е мостът, който ще спре спора, или да бъде тихият слушател?
Труден избор, определено. Не заради друго, но защото тия двамата си мислеха, че той е някаква играчка, която може да бъде ползвана, но нито чува, нито вижда, нито чувства. Да им прощава? За какво? Очевидно имаше някаква огромна пропаст, която при тия двамата беше запълнена, но понеже на незнаещите им е по-лесно, затова на Дже се падаше тази чест.
Хвърли поглед към Шин, а после към ръката, която го стискаше. Съвсем внимателно сложи своята върху нея. Свали я и се усмихна на Шин, който моментално го погледна. Върна му шапката и го дари с най-невинната и сладникава усмивка, на която беше способен. За жалост тя не продължи много. Края на устните му бавно се сведе, очите му от искрени изгубиха напълно всяка искра и сякаш станаха все по-тъмни и дълбоки, като бездна. Върху лицето му застина безразличието на всичко, което се случваше наоколо.
- Джин Хьок, не се ли месиш когато не трябва? – попита, а тонът, който използваше беше далеч от онзи объркания. Далеч от миловидния и добричък. Единственото, което сега се усещаше беше някаква странна студенина и пълна лишеност от заинтересованост във всяка дума, която казваше. – Не трябва ли да се грижиш за дъщеря си? Или пък, недай си Боже, за жена си?
В следващия момент Дже хвана дулото на пистолета и го насочи надолу. Китката на Канг подаде, а оръжието се озова в ръцете на Дже. Червенокосия хвърли един поглед на Шин, а след това се върна към Канг. И двамата казваха, че ще им прости, за нещо си там, но не беше ясно дали го познават добре. Сигурно от тримата той беше онзи, който можеше да държи най-много на гняв. Все пак водеше война с Канг от шест години, показваше му, че не го иска близо до себе си. Че дори не иска семейството му в живота си.
-Протокол 19. Заплахи срещу цивилни ... – започна монотонно, спокойно и все пак някак смразяващо костите - ... изваждане на оръжие срещу цивилни ... – пълнителя на пистолета падна на земята - ... е напълно забранено ... – освободи предпазителя и разкара дулото - ... затова ако агент нападне цивилен, той, агентът ... – извади цевта от дулото, а сетне измъкна и предпазния бутон - ... ще бъде отстранен за неопределено време от бойното поле. Не искаме това да ви се случи, нали?
Очите на Канг се разшириха, а погледа на Дже си остана все така незаинтересован. Всички смятаха Дже за слабо създание. Някой, който не може да се оправи сам. И в компанията, и в щаба. Всички си мислеха, че е някакво добро и едва ли не безобидно чедо, но не виждаха, че той е от типа, който може да използва невинното излъчване в собствена полза. Все пак Канг го научи на това. Да използва всичко, което притежаваше в своя полза, така че да спечели накрая.
-Този тук изобщо не е цивилен. – заяви на свой ред Канг и сякаш гнева му за миг спадна.
-А какъв е тогава и използвай името му. Затова е измислено. – каза му съвсем спокойно, вперил поглед в настойника си - Нека направим обзор на нещата. Пак Шин Юн, 22 годишен. Отраснал в сиропиталище в Сеул, директор на фармацефтична компания. Годеник на племенницата и единствена наследница на собственика на тази същата компания. Работното му време е осем часа, а през другото е или по срещи с предприемачи, или в тях си ..
-Осиновен от главата на Якудза. Брат му е следващият им „предводител“. Да ти изглежда на прост цивилен? – прекъсна го Канг и сложи ръце пред гърдите си.
Дже се замисли. До някъде имаше право, но това не правеше Шин пряко свързан с тях, а и колко деца идваха от лоши семейства, а те самите не бяха зли. Пък и знаеше, че Шин никога не би се съгласил да стане от ония, татуираните гадини. Просто искаше да го вярва, да вярва в чернокосия, когото обичаше.
-Каква е разликата между нас и те. Реално и те пазят своите, реално и те се бият за кауза. Ние действаме под реномето, че е за доброто на целия свят. Не е ли лицемерно това? Убиваме, също като тях, но какво точно прави един човек толкова лош, че да е достоен да умре? Реално, всичко, което правим са пълни глупости.
-И преди сме говорили за това Дже. Те застрашават хората, а ние ги пазим. Такава е работата ни. Не можеш да го промениш. Каквото и да ни коства трябва да го дадем, за да пазим ценните за нас хора.
-Заслужава ли си да дадем всичко на тази работа? На теб ти отне любовта на живота. На половината агенти им отне свободата. А на мен – погледна отново към Шин – правото да бъда на страната на онзи, за който ме е грижа. Осъзнаваш, че дори и да стане мафиот не ми пука нали? А и ако трябва да напусна Интерпол, така да бъде. Прати колкото искаш агенти след мен, не ме интересува. Само помни, че както преди известно време ти счупих ръката, така на тях ще им счупя вратовете, точно както ти си ме учил.
Обърна се и хвана Шин за ръката, задърпа го далеч. Не искаше да се разправя повече. Предупреди го. Предупреди и целия Интерпол. Тъкмо и Шин успя да чуе какво наистина мисли за него. Че беше готов да даде и живота си, само за него. Не знаеше защо, но усещаше, че на моменти Шин просто се затваря в себе си, също и че рядко се появяват момент на откровение, като по-рано днес.
-Пак Шин Юн ... – викна Канг зад тях, което накара Дже да удари пети в земята. Обърна се и направо камък му падна от сърцето, че не държи оръжие или нещо такова - ... видя какъв е с човек, към когото няма чувства. Помисли си добре дали ще ти прости, ако веднъж разбере всичко или ще видиш Дже Мин такъв, какъвто беше сега.
Бавно от погледите и на Шин, и на Дже, Канг се загуби, оставяйки само двамата в дъжда. Дже от своя страна погледна чернокосия до себе си. Без да се усети беше станал от момчето от сиропиталището в нещо, което заплашва и наистина мисли заплахите си. Приближи се още малко до него и го прегърна през кръста. Сгуши се в него и затвори очи, а ръцете му стиснаха плата на палтото на Шин, за да спрат да треперят. Силно се надяваше да не го е отблъснал с тази си страна.

***

Сервитьорката донесе поръчката. След скандала по-рано двамата решиха да вечерят в ресторантчето наблизо. Всъщност Дже само се съгласяваше като кимаше с главата. Не беше обелил и дума повече. Мълчеше за абсолютно всичко, което се случваше от онзи момент до сега. Просто не намираше правилните думи. Чувстваше се виновен и не знаеше как да изкупи тази си вина. Чувстваше се като престъпник, но реално не знаеше какво точно престъпление беше извършил.
Погледна към храната пред себе си, но усети как му се гади от всичко свързано с хранене. Гледката му се виждаше леко размазана, а кожата му направо се смразяваше от мокрите дрехи. И все пак всичко това беше напълно пренебрегнато. В главата му се въртяха всички думи, които дочу и не разбираше. Ама абсолютно нищо не разбираше. Май ще да е по-лесно ако само попита.
Отпи съвсем малко от водата, а тъпа болка около гърлото го удари неподготвен. Огледа се, за да прикрие това некомфортно чувство, а сетне върна погледа си в Шин. Все още беше на темата да измъдри какво да попита, или по-скоро как да зададе въпросите си, че да получи някакъв отговор. Нямаше да се учуди ако Шин смени темата. Умееше да го прави когато не му изнасяха нещата, които говореха другите.
-Шин Юн-а .. ще ми кажеш ли какво беше всичко онова с осиновителя ми? – зададе съвсем тихо и крайно неуверено, а ръката му намери тази на Шин и леко я стисна, докато погледа му блуждаеше някъде, но не смееше да го погледне в очите.


Върнете се в началото Go down
Ян
The Master
The Master
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: You are you are, my favorite medicine~   Нед Апр 15, 2018 7:43 pm

Park Shin Yoon. написа:
Държеше чадъра между тях, но все пак усещаше досадното тупкане на капките вода по лявото си рамо. Хвърли бърз поглед на Дже, за да се увери, че е изцяло защитен от дъжда, бързо прераснал в порой. Не че не бяха успели да подгизнат съвсем, но червенокосият така и така бе домъкнал чадър... Стигнаха до заветния ресторант, за който Шин бе споменал, във все същата смълчаност. И макар тъмнокосият да знаеше, че е въпрос на време тишината да бъде нарушена и да го бъде попитано нещо, предпочете да изпразни мислите си. А и имаше странното нарастващо чувство, че бе забравил нещо. Какво, къде и кога, представа нямаше.
Ирисите му замръзнаха някъде върху свилия се на стола отсреща. Сякаш можеше да долови всеки дребен детайл. Влагата, пропила в дрехите му, карайки ги да полепнат и очертаят извивките на тялото. Малките капчици, бягащи надолу по кичурите му.  Потреперването от студ, което несполучливо опитваше да скрие. Всичко прозираше. Дори питащият му поглед, който бе умишлено избягван. Шин огледа себе си и въздъхна тихо. Беше в почти същото окаяно състояние и май не можеше да е от полза. Сакото му бе толкова мокро, че сякаш самото то всеки момент щеше да се разтече като водна струя по тялото му. Имаше усещането, че ако изстиска дрехите си ще напълни три кофи с вода. Лявото му рамо пък се бе съвсем вкочанило и вече не си го чувстваше, също като пръстите на краката си. И тъкмо му дойде кихавица, когато тишината бе остро нарушена от Дже Мин. Навярно „внезапно“ бе по-точната дума, но несбъднатата кихавица имаше собствено мнение.
Усети хладната и мека длан върху своята и това спечели отвеяния му поглед. Беше ли го попитал вече? Думите се изгубваха на непонятно място, въпреки че тъмнокосият съсредоточено следеше чуждите устни. Вероятно не му и трябваше да чуе реално въпроса, за да се досети от както естество е той.  Единствено не знаеше дали е готов с отговора си.
- Секунда. – каза, вдигайки леко показалец. Игнорира въпросителния, но търпелив поглед на Дже, след което бръкна в в джоба на панталона си. Изкара "две в едно" устройството, което бе изнамерил от палтото на червенокосия агент. Размаха го във въздуха и се усмихна. Последното бе колкото иронично, толкова и плашещо. – Май трябваше да го върна на притежателя му. – смотолеви Шин. Взе, че го обля вълна на успокоение, че се бе преситил какво забравяше. – Но дебатът бе твърде разгорещен. – допълни като пусна малкото устройство на земята и го смаза с обувката си. Отпусна се чак, когато чу и последното изхрущяване на материала. Поне за нещо ставаха тези обувки. Вече бе склонен да им прости, задето бяха пропуснали вода.
- Не се тревожи за това, Дже Мин-а. – продължи вече по темата. Този път бе решил да не заобикаля въпроса на червенокосия. Вместо това щеше налее още малко масло в огъня. – Скоро ще ти дам нещо. Късче от себе си.– промълви, облягайки се назад, но все тъй приковал отсрещните очи. Тонът му бе нетипично спокоен, без капка отенъчност на чувства. Като че изказваше простичък факт. – Тогава ще си отговориш на всички въпроси за мен.
Настъпи нова тишина, през която Шин пресуши чашата си с червено вино. Имаше нужда да се посгрее. Мразеше единствено колко носталгично му действаше този алкохол. Как го караше да си спомня за отминали моменти на щастие, които няма силите да върне.
- Колкото до агент Канг.. – поде отново, като едно незначително „впрочем“, наливайки си втора чаша. Не искаше да нарича този човек по никакъв друг начин. Това оставяше приятната студена граница и ясно изразяваше чуждото му отношение към въпросния индивид. Не искаше да има нищо общо с него и стига да зависеше от него, двамата нямаше да се засекат повече, поне докато са на тоя свят. – Мога да ти кажа само, че ми е длъжник. Ако искаш да разбереш повече, трябва да попиташ него самия. – довърши с безразличен поглед, докато почистваше устата си със салфетка. Накрая я сгъна прилежно и повика сервитьор за сметката.
- Забравих да спомена. – каза, като се изправи и приглади подгизналата си яка. – Отседнал съм в този хотел. – огледа се вяло наоколо и посочи на Дже стълбището към горните етажи, където се помещаваха стаите. – Ела с мен, и двамата имаме нужда от топъл душ и сухи дрехи.
И преди да е спазил докрай опита да не налага мнението си, без да е разбрал чуждото по въпроса, просто хвана китката му и го задърпа със себе си.  
***
Изпъна се като котарак на леглото и загледа тавана. Заслуша се в шумоленето на душа и бе напът да си представи голото тяло на Дже в банята, когато стопира мислите си и ги повече в съвсем друга посока. Не трябваше и да се споменава колко му липсваше вкусът на тази млечнобяла кожа. От една страна искаше Дже самичък да го пожелае, но голяма час то него бе наясно, че това нямаше да се случи. От друга страна, искаше да смело да захвърли глупостта с въздържанието, което го караше да се чувства като невярна монахиня по време на Великите пости. Искаше да има Дже всеки път, щом го пожелае, а фактът, че го чувстваше грешно, дори повече подсилваше желанието му. Не можеше да спре тази си тиранична нагласа и да се прави на праволинеен, защото и вълкът в овча кожа си оставаше вълк. Сега обаче един друг въпрос не го оставяше намира. Хлопаше по вратите на съзнанието му във всеки един удобен момент. Дали Сънг Дже Мин можеше да го намрази? Беше ли способен да спре да го обича? Продължаваше да държи на думите за своята безусловна и крайна любов и с всеки следващ път задълбаваше толкова, че дори Шин си въобразяваше, че може да му повярва. Бе като хлапе под хипноза, което бе убедено, че наистина знае кого и как обича. И не, че Шин бе експерт в любовта, но едно можеше да потвърди. Хората бяха склонни умишлено или не да нараняват най-скъпия за тях човек. Но най-трудно се преглъща и прощава неосъзнатата вина. Ако въобще бе постижимо.
Включи телефона към зарядното и го остави на вибрация. След като не бе получил други съобщения и повиквания от Хон Тао сключи, че неговият проблем не бе нещо жизненоважно. Щеше да почака докато се върне то командировката. Позамисли се дали да не приседне край прозореца и да брои звездите, каквито всъщност не се виждаха, или да си пусне някой безсмислен развлекателен канал по телевизията. Но очевидно никоя мисъл, от която нормалните хора биха се възползвали, него не го трогваше. Забрави и малкото си скромни опции за убиване на времето, щом пред погледа му отново се изпречи Дже. Прясно излязъл изпод душа, навлякъл една от ризите на Шин. Лично тази му беше сравнително широка и караше фигурата му да изглежда още по-слаба и крехка. Яката се бе стърчеше по-настрани и напълно оголваше тънкото му вратле, по което червенокосия прокара нервно пръсти. Гледката накара Шин Юн да преглътне след едно обилно скришно облизване, след което да отклони поглед със скоростта на светлината, умножена по две. Мисълта, че още бе трудно да контролира страстите си около Дже, бе направо трагикомична. Причерня му щом другия се приближи и му позволи да усети аромата на лавандула, попил в кожата му.  Тъмнокосият стисна очи и разтри слепоочията си, но и последният му опит да се отърси от скритото желание отиде на вятъра. Усети как другия си присвоява ръцете му и му задава баналния въпрос „Добре ли си, Шин?“
- По дяволите.. Не! Не съм добре! – призна си и изпсува гласно, което рядко правеше и това му спечели нова порция облещени очи насреща. Улови Дже за китките и го застави да седне до него. – Не ме гледай с този жален поглед! – грабна малка кърпа от шкафа до леглото и покри главата на червенокосия с нея. Започна напористо да я масажира, уж да му поизсъхне косата, но реално просто си изкарваше нервата по нов начин. Като се замисли, може би щеше да е добър масажист, стига да си мереше силата.
Когато усети, че отново може да владее, захвърли кърпата настрани и затърси лешниковите очи. Отмести няколко кичура, които му се пречкаха, а сетне заговори с твърд, но някак умоляващ глас.
- Дже Мин-а... Не искам да те чувам отново да говориш като днес. – стисна силно лицето му в шепите си, а дъхът на Шин се доближи още и погали топлите му бузи. – Не искам да жертваш нищо заради мен! Не ми е нужно. – усещаше се някакво натъртване, сякаш имаше още нещо между редовете. И то беше фактът, че жертвите не променяха нищо. Особено в техния случай никой нямаше да спечели нищо. Нима Дже изпитваше такава безкрайна нужда за жертвоготовност... Защо ли се вживяваше толкова, защо не си признаеше каква услуга щеше да извърши старши агент Канг за света, ако се реши да подари куршум в черепа на Пак Шин Юн. Жертвите за любовта... бяха нещо нелепо след разбито сърце.


Върнете се в началото Go down
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: You are you are, my favorite medicine~   

Върнете се в началото Go down
 
You are you are, my favorite medicine~
Върнете се в началото 
Страница 5 от 5Иди на страница : Previous  1, 2, 3, 4, 5

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Eastern adventure RPG :: Роулплей терен :: Чужбина и незнайните измерения-
Идете на: