Проклятието на черното петно

(Хиро)
Веднага, щом вратата се отваря пред мен, се приготвям за атака. Свикнал съм да се справям и с повече противници наведнъж, а двете подобия на пирати, които потреперват зад господаря си, не представляват никаква заплаха за мен. Притеснява ме единствено предводителят им, но като изключим говорещата шапка, нещо, което никога през живота си не бях виждал, в него няма нищо по-особено. Ще трябва да разчитам на способностите си да ме измъкнат набързо и без много проблеми. Използвам суперскоростта си и отнемам пистолетите на капитана. Насочвам ги срещу двойката зад него, и стрелям бързо.  

Хвърляне за damage

The member 'DesiSkorm' has done the following action : ХВЪРЛЯНЕ НА ЗАР

---

'20D' :

Result : 7

Във въздуха отеква глухо спусъкът на два пистолета. Двамата зад капитана все още не смеят да отворят очи.
- Не усещам нищо... Ти погледни първи.. Имам ли го? Там ли е? - сивокосия с малко останали зъби протяга ръка към младия си другар с мургава загрубяла от слънцето и морската вода кожа. Последния се престрашава и изцъкля очи, втренчвайки си в подадената му ръка. След като не вижда нищо, поглежда и към своята.
Капитанът не отразява вайкането зад себе си и се подсмихва леко, под дългия си рижав мустак. Не отделя поглед от теб и за секунда , сякаш преценява докъде се простират възможностите ти.
- Искаш бойно поле? - изрича шапката със сдържан смях. - Дошъл си на правилното място, но не и в правилното време. - завършва с почти въздишка, доколкото една шапка би могла да въздъхне с ирония.
- Да го хвърлим в морето, Капитане! - обаждат се почти едногласно двамата вече окопитили се пирати. Капитанът натиска пръстена на лявата си ръка и я вдигна в тяхната посока. Мъжете виждат малкото нищожно острие, което се подава на мястото на изумруда, и мигом побягват като опарени.
- Нима не го усещаш? - промърморва шапката, докато капитанът бавно ти обръща гръб. - Този кораб сега е прокълнат, както и всички ние в него. Само глупак би оставил пистолета си зареден тук... Виждаш ли, на Нея й стига и една драскотина, само една! Мирисът на кръв! - шапката се навъсва, а перата й щръкват нагоре предупредително.

(Хиро)


Хвърлям пистолетите на земята, недоволен, че не съм постигнал желания резултат. Но след думите на капитана се замислям, и го последвам, без дори да съм преценил рисковете.
-                      Почакай. – извиквам след него. – Разкажи ми повече. – добавям след като го настигам. – Коя е тази Нея, за която говориш? И... – иска ми се да попитам какво правя тук, но се сдържам за момента.
Трябва ми повече информация, не мога да взема адекватно решение без да съм разбрал напълно ситуацията си. Несъзнателно прокарвам ръка по малката издутина в джоба ми, където все още се крият единствените ми открития за момента.

Капитанът маха в жест да бъде последван.
Преминаваш през дългия коридор, но само от няколко каюти долавяш признаци на живот. Дали ускорено сърцебиене, или скрита молитва, отвсякъде се носи мирис на отчаяние. Накрая капитанът се спира пред една от вратите и я открехва.
- Кой ти?! - веднага се надава крясък отвътре. Можеш да си представиш шарещите наоколо очи с изписан върху тях ужас, още преди да пристъпиш прага.
- Аз съм. - отвръща веднага капитанската шапка с присъщия твърд глас.
- Капитане?!
- Капитан е смешна дума, щом не мога вече да контролирам кораба си, а всички вие се криете като долни страхливци! Излез! - юмрукът му ядно блъсва вратата и тя се трясва гръмко.
Всеки член на екипажа е наясно, че капитанът мрази да повтаря заповеди, както и мрази да му се молят. Какво му остава на Стария Морж, освен да излезе?
- Капитане... - едва се подава изпод езика. - Не искам да последвам съдбата на Камата и другите.
Капитанската ръка, прибрана в черна ръкавица, поема чуждата длан в своята и я разтваря, сякаш за да ти покаже черното кръгло петно в средата й.
- Кажи му как се случи. - кратко заповядва на изплашения до смърт, който едва преглъща, насочвайки другата ръка към лицето си.
- Порязах се при бръсненето. - изхленчва Стария Морж, който придоби пиратското си име след като демонстративно избръсна брадата си и остави само мустаците си да висят надолу като зъбите на морж.
- Приеми го като мъж! - шапката изостри тона си, а черната ръкавица потупа обречения по рамото, преди да капитанът да се отдалечи. Когато се качвате на палубата, той най-сетне проговаря отново.
- Както казах, мирисът на кръв я призовава. Появява се, всеки път, в който някой се пореже. Капка кръв е достатъчна... за да призове този морски дявол. Наричаме я Сирена. Появява се с песен, която омайва сетивата и кара жертвите й да отидат при нея. А когато това стане, тя ги докосва и те изчезват, разпиляват се във вятъра като прах. Прекарал съм цели 23 години в открити води, никога не съм се натъквал на проклятие като това.. От два дни сме заседнали тук, чакайки вятърът да смени посоката си... За тези два дни загубих половината си екипаж. При всяка кавга ги разтървавам, за да не станат следващите клетници на проклятието. Сега повечето се изолираха долу, никой не смее да излезе. Всичко отива по дяволите! - докато говори, капитанът отваря голямо буре с ром и сипва две големи чаши, като едната стоварва в ръцете ти с подканителен поглед.