Проклятието на черното петно

(Разказвач)
Началото... Никой не знае кога и къде е било. Никой не знае нищо за началото. Някой винаги кара нещата да забравят. Шепне в ушите им и се храни с паметта им. Затова всичко бива забравено, рано или късно, но все пак си струва да изживееш приключението, нали?
...
Събужда те мъжки писък, последван от множество други, викащи един през друг. Усещаш скърцащи дъски под себе си, а около теб цари приятен мрак. Очите ти бързо се адаптират - намираш се в стара, но устойчива корабна кабина. Вътре няма нищо, освен леглото, на което лежиш, един прашен сандък и няколко бурета, навярно пълни с ром или вино.

(Хиро)
Оглеждам тъмната стая няколко пъти, но съдържанието и' не се променя. Ставам внимателно от неудобното легло, нащрек за всеки най-малък детайл, всеки най-тих звук и незабележимо за обикновения човек движение. Като се изключи шумното скърцане на дъски над главата ми и множеството надвикващи се непознати за мен гласове, изглежда съм напълно сам в крайно ограниченото пространство на каютата. Насочвам се към прашасалия сандък, привлякъл вниманието ми още от началото. Нямам кой знае какви очаквания, но въпреки всичко напрягам всичките си сили да отворя тежкия дървен капак.

Отваряш стария сандък, въпреки малкото ръжда, покриваща механизма. Отвътре лъхва силната миризма на почти прогнило дърво. Сандъкът е почти празен, но на дъното сякаш има нещо. Там лежи едно пропукало се огледало, портрет на жена в рамка и част от медальон.

(Хиро)

Взимам внимателно огледалото и го оглеждам, но бързо го оставям обратно вътре, загубил интерес. Хвърлям бегъл поглед на портрета на жената. Любопитството ми ме насочва към малкия медальон. Прибирам го в джоба на прилепналите си тъмни панталони, и забравям за него за момента. Отдръпвам се разочаровано от ковчежето, като дори не обръщам допълнително внимание на буретата, които си правят компания необезпокоявано в единия ъгъл на стаята. Приближавам се до вратата.

Половинката от сребърния медальон е достатъчно прашна и замърсена, за да не се види формата на рибешка опашка, издялана върху му. Сега той подрънква, забравен в джоба на панталона ти, докато една бележка, някак закачена на бравата, не привлича вниманието ти. На бележката с изключително прилежен и красив почерк, пише: "Ако ти се губят спомени от деня, лъчите на слънцето успяха да разкъсат мъглата и те хванаха неподготвен. Подарих ти малко от кръвта си и не бях учуден, когато изгарянията изчезнаха. Ти обаче не се събуди, затова и ни плениха на този кораб. Поне ги спрях да не ти откраднат дрехите. Длъжник си ми.
- Твой верен таен спътник"

(Хиро)
Зачитам се внимателно в бележката, изскочила изведнъж пред погледа ми. Ясно защо се намирам в такова положение. Далеч не толкова ясно е защо не помня този човек и какво ми се е случило преди да се окажа пленник на този кораб. Поне факта, че не съм сам в това е успокоителен до известна степен. Откачам бележката от бравата на вратата, сгъвам я и също я прибирам в джоба си. Протягам ръка, за да проверя дали вратата е отключена, но се спирам на сантиметри от дръжката. Вместо това опирам ухо на дървената повърхност, в опит да доловя каквито и да е признаци на живот от другата страна.

(Хиро)
Хвърляне за разузнаване

The member 'DesiSkorm' has done the following action : ХВЪРЛЯНЕ НА ЗАР

---

'20D' :

Result : 6

В първите няколко секунди не чуваш нищо, ала сетне течението на вятъра долавя до теб бързи стъпки по дървения под и приближаващи гласове. Щом стъпките спират, вратата се отключва и пред погледа ти се откриват трима души. Стоящият най-отпред носи капитанска шапка и високи кожени ботуши, като единствен той има два пищова в дюкяна си. Другите двама гледат по-лошо и от главатаря си, ала не успяват да прикрият треперенето на ръцете си.
- Ти! Излизай оттам, хайде! - извиква капитанската шапка, пронизваща те с кожените си очи. Тя сега е гласът на капитана, след като той загубва езика си в битка с пират. Самият той никога не се провъзгласява за пират, но всъщност е точно това. Пират, ограбващ пирати.
Двамата зад капитана се споглеждат, стискайки зъби, за да не възразят срещу решението му. Никога не разбират подходите му, но сега във въздуха витае едно неотложно притеснение. Кой ще е следващият?