Индекс
Последни снимки
Търсене
Регистрирайте се
Вход
Аш Мин Чол!!!Модератор!!!
- Местожителство : Сеул, Южна Корея
Длъжности: : Шеф на агенция MarsHQ
Тренировъчната зала на MarsHQ
Сря Сеп 05, 2012 8:05 pm
Су Джунг Ро!!!Модератор!!!- Местожителство : Сеул
Re: Тренировъчната зала на MarsHQ
Пон Яну 20, 2014 7:19 pm
Кракът му шумно изпука под натиска на тежестта на тялото му. „Приземяването“ не бе никак приятно, но това можеше да се каже и за всичките му предишни жалки опити посред нощите в тази празна тренировъчна зала, почти изцяло потънала в мрак. Проклетата нова хореография го съсипваше, съсипваше здравето и ума му. Досега бе упражнявал стъпките поне четиридесет и седем пъти, ала винаги правеше грешка някъде. Вече чувстваше как бе напът да полудее и да запрати виновника за мъките си по дяволите. Но не, това за него бе равностойно на това да се предаде, и знаеше че просто няма да го стори.
Изправи се гордо, макар и мъчително от пронизващата глезена му болка. Разкрачи се, за да запази равновесие и се подпря на двете си колена, издишвайки дълбоко. Вгледа се отражението си. Дребните капчици пот се стичаха бавно по лицето и тила му, черният потник се че впил в кожата му, попивайки капчиците. Страните му се бяха зачервили от прилива на кръв, а глезенът забележимо потрепваше от остатъчната болна, причинена от падането. След няколко минути втренченост в огледалата насреща, вече бе установил нещо. Не познаваше този човек, нито знаеше какво чака, какво прави стоейки там като неподвижна статуя. Или пък какво искаше от него като цяло... Ядоса се на нелепото му бездействие, на безпомощната му гримаса.
- Какво ме зяпаш?!
Запита сам себе си, избърсвайки потта от лицето си. Завъртя се с гръб към огледалата, и залитайки леко се оказа лице в лице с...някого. Всъщност не бе кой да е, а точно онзи някой, който в момента най-малко искаше да вижда. А и за него не бе хубаво да е точно тук, в този момент. Както без друго му чернееше пред очите, щом зърна обезсърчителната ярка и бяла усмивка на Аш, му причерня още повече. Винаги щом го погледнеше с тези мазна усмивчица, която всички намираха за крайно красива и очарователна, мила и искрена... Сякаш му казваше „Трудно ли е? Ще се предадеш ли?“, а сега бе като „Пак се провали, нали?“.
- На мен ли говореше преди малко? Чух шум, а мислех , че отдавна няма никого тук...
Нещастникът му проговори с типичния за него звънлив като камбанка по Коледа, жизнерадостен гласец и това го довърши. В мигът в който искаше да му откъсне врата по най-жестокия варварски начин, младежът успя единствено да се стовари безпомощно върху него, почти изгубвайки съзнание от парещата болка в глезена му.
Провали се! Наистина... Отново.
Изправи се гордо, макар и мъчително от пронизващата глезена му болка. Разкрачи се, за да запази равновесие и се подпря на двете си колена, издишвайки дълбоко. Вгледа се отражението си. Дребните капчици пот се стичаха бавно по лицето и тила му, черният потник се че впил в кожата му, попивайки капчиците. Страните му се бяха зачервили от прилива на кръв, а глезенът забележимо потрепваше от остатъчната болна, причинена от падането. След няколко минути втренченост в огледалата насреща, вече бе установил нещо. Не познаваше този човек, нито знаеше какво чака, какво прави стоейки там като неподвижна статуя. Или пък какво искаше от него като цяло... Ядоса се на нелепото му бездействие, на безпомощната му гримаса.
- Какво ме зяпаш?!
Запита сам себе си, избърсвайки потта от лицето си. Завъртя се с гръб към огледалата, и залитайки леко се оказа лице в лице с...някого. Всъщност не бе кой да е, а точно онзи някой, който в момента най-малко искаше да вижда. А и за него не бе хубаво да е точно тук, в този момент. Както без друго му чернееше пред очите, щом зърна обезсърчителната ярка и бяла усмивка на Аш, му причерня още повече. Винаги щом го погледнеше с тези мазна усмивчица, която всички намираха за крайно красива и очарователна, мила и искрена... Сякаш му казваше „Трудно ли е? Ще се предадеш ли?“, а сега бе като „Пак се провали, нали?“.
- На мен ли говореше преди малко? Чух шум, а мислех , че отдавна няма никого тук...
Нещастникът му проговори с типичния за него звънлив като камбанка по Коледа, жизнерадостен гласец и това го довърши. В мигът в който искаше да му откъсне врата по най-жестокия варварски начин, младежът успя единствено да се стовари безпомощно върху него, почти изгубвайки съзнание от парещата болка в глезена му.
Провали се! Наистина... Отново.
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|