Seoul Night Club

"- Нелегално казино?
- Точно така. Не се учудвай, че е на такова лъскаво място, като това. Именно факта, че клубът принадлежи на известна фирма "Те-Хан груп" е причината никой да не разбере до сега.
- Не им ли стига това, че са една от най-преуспелите фирми в Корея?
- Мислиш че за такива като тях е достатъчно? Помисли още...С печалбите от казиното, за които не се налага да дават каквито и да е отчети, могат да стигнат много по-далеч, не си ли съгласен?
- Значи са хитри лисици. Ясно.
- Слушай, трябва ми помощта ти.
- За какво?
- В казиното, за което ти говоря...утре ще се сключи важна сделка между тези хора.. - Шинджи хвърли на малката бяла масичка един плик, подканвайки г-н Акораки да изкара съдържанието му. Пликът съдържаше няколко снимки, вероятно дело на някой професионално обучен агент.
- Чакай малко.. Тези тук..да не са от руската мафия?
- Виждал си ги и преди, какво се изненадваш?
- Хъх, приятелю, не знам какви си ги надробил този път, но наистина не те разбирам. Всеки път щом дотърчиш при мен, молейки ме за подобна услуга, всичко наоколо ми намирисва на добре познатия сценарий - "В NTS не ми дават да участвам пряко в мисии и ми е скучно, затова напук ще ги преваря!"
- Не е това..
- Я, стига. Преди да започнеш да отричаш, по-добре си припомни с кого разговаряш. - Хиро шумно схруска близалката , чиято дръжка стоеше между устните му вече половин час.
- Добре. Признавам, че в момента ти изглеждаш по-внушително, но..те моля да ми помогнеш. Само този път? Не искам много..Просто изиграй една игра с тях, става ли? За другото ще се погрижи брат ми.
- Какво..Твоят брат?
- Да, наскоро се случи нещо и повечето полеви агенти не са налице за мисии, затова брат ми реши сам да се справя с тази. Повериха му я, но...ме притеснява това, че той всъщност не е никак добър играч.
- Нейт Такизава не е добър играч? - възкликна иронично с откровена изненада Хиро.
- Да, що се отнася до покер, определено не е. А мишените ще са там главно, за да играят. Трябва да се появи някой, който да ги впечатли, ако ме разбираш..
- Значи искаш.. да бъда партньор на брат ти?
- Само утре, ще го направиш ли? Хайде, едва ли ще те затрудни с нещо...Всеки втори те знае като един наистина добър таза.
- Добре, добре. Но.. предупреди брат си, чу ли?
- Задължен съм ти! - Шинджи го потупа по рамото и с зялата енергия на света изкара фигурата си извън тясното и затънтено помещение."
Чудесно, чудесно.. Това трябваше да е въпросният лъскав клуб. Вероятно само едно канапе вътре би могло да изплати наема му за три години напред. Отче наш, какво прозрение само...И така.. да преговорим плана. От него се искаше само някак да се добере до нелегалното казино, след което да намери онези руски мафиоти, които ще играят с Нейт, сетне любезно да се присъедини в играта..Мда, съвсем лесно..А самият Нейт Такизава... каква роля щеше да играе, освен че щеше да прави мнимата сделка с руснаците.. По дяволите защо не му бяха оставили информация и за това? Не бе ли важно? Хиро знаеше единствено, че ще бъде негов партньор, но нищо друго.. Разбира се, неговата задача бе единствено да играе в полза на бедния Такизава...И все пак нямаше да е зле, ако някой го зарадваше с нещо по-конкретно. Винаги ли всичко трябваше да тъне в подобна напрягаща неизвестност? Макар че в интерес на истината, повече го изнервяше това, че ще се срещне и още повече, че ще си партнира с не кой да е, а онзи лицемерен Такизава, отколкото нещо друго.. Странно защо, причините сякаш бяха неизвестни, но Хирото наистина не можеше да остане за дълго безразличен около него.. А бе виждал много по-лицемерни хора от него..Дори около някой свой враг можеше да остане доволно по-хладнокръвен и спокоен, ала нещо това хич не се получаваше, щом наоколо бе онази лукава усмивка, която русия Такизава притежаваше и често тя бе неговото главно оръжие.
- Какъв проклетник! - измърморвайки го под носа си, диверсантът дори не осъзна, че вече се бе придвижил до бара на нощния клуб, в който имаше да върши нещо важно. Или поне по-важно от това да мисли за...Ама той реално ли до сега мислеше само за вече споменатия проклетник? Сигурно беше на някакви лекарства...
- Моля? Какво ще обичате, господине? - една елегантна дама, облечена в лъскава и не особено дълга рокля, стоеше зад бара и сякаш тъмните й ириси, почти прикрити зад дългата черна коса, следяха всяко движение на Акораки. Той примигна веднъж и кимна за собствено съсредоточаване.
- Да, бих искал да залагам. Дочух че тук някъде има казино.
- Моля? Изглежда сте се объркали.. - отвърна девойката с леко остър поглед. Кхх, мамка му. Кой глупак би казал подобно нещо? Беше ясно, че диверсантът не бе в голяма кондиция, тъй като дори забрави, че има покана, с която да изисква някой да го заведе до проклетото казино. Спомняйки си тази подробност, тъмнокосият японец се прокашля и си лепна една лека играна усмивка.
- Шегувам се, мадам. Тук съм, за да се срещна с г-н Таки...- почакай...дали нямаше да се е представил с друго име? За бога, трябваше да ум дават повече информация, след като го молят за услуга.
- Моля? - чернокоската зад бара явно много обичаше да повтаря това "моля"...какъв късмет извъди този диверсант.
- Имах предвид, че..имам покана. Да, точно така. - Хиро извади от джоба си един прилежно изглеждащ плик, подавайки го на събеседничката си.
- Г-н Канаяма. Да, вече ви очакват. - изрече тъмнокоската, след щателно оглеждане на поканата и справка в някакъв специален списък. Чудна работа. И на всичкото отгоре, що за лекарства вземаше този диверсант, че дори не бе знаеше името си? Ааа, почакай малко. Вероятно просто не бе осведомен, че ще се представя за някакъв си Канаяма.
- Оттук, моля. - барманката бе повикала един мъж със средна височина и слаба фигура, който придружи Хиро до прословутото нелегално казино, които всъщност си изглеждаше напълно легално. Какви хора. Наистина си ги биваше, а?
***
- Ти...Измами ли ме? - червеното от гняв лице на единият руснак досущ приличаше на това на партньора му. Разбираемо, все пак и двамата се оказаха надиграни от Хирото. Беше наистина странно, но колкото и пъти да побеждаваше, това не му носеше никаква радост.. Но само един истински таза би могъл да знае защо е така. А и на всичкото отгоре, в настоящия момент на Хиро..или по-точно..г-н Канаяма, някак си му се струваше, че развоя на събитията няма да протекат толкова добре ,колкото Шинджи бе опитал да го убеди предния ден.
- Нима? И къде ти е доказателството? - запита диверсантът с открито безразличие към огромния гняв, лъхащ от мафиотските образи. Това явно преля чашата, тъй като след броени секунди единият от двамата се изправи и сграбчи сакото на Хиро, тайно опитвайки да пъхне карта в горния джоб. Акораки обаче бе твърде ясно запознат с тези неща и побърза да улови чуждата ръка, нахално опитваща да го натопи за измама. Добре де, наистина бе забавно..
- Ехей..От баща си ли научи този аматьорски трик? - попита Хиро, щом руснакът най-сетне реши да покаже картата, която стискаше в едната си ръка.
- Не мислиш ли, че държанието ти не пасва на обстоятелствата? - попита другия руснак, който имаше отвратителен акцент и явно не бе учил достатъчно английски.
- А какво им е на обстоятелствата? - Хирото леко повдигна едната си вежда, след което понечи да хвърли поглед на своя партньор, Нейт, който нещо се бе умълчал. Ха, сега ли му бе най-удобното време да потъва в мисли? Нима ни виждаше накъде отиват нещата? А и на всичкото отгоре...проклетникът бе перфектен само на думи...дори не можеше да се бие с юмруци. Какво ли следваше сега?
- Обстоятелствата току що решиха, че ти и твоят партньор ще бъдете ликвидирани.
- Ликвидирани? - не, руснаците били наистина забавни.. Вярваха ли си? Някой, като Хирото Акораки в никакъв случай нямаше да умре така лесно. Всъщност, същото се отнасяше и а проклетникът. Нейт бе един наистина досаден пример в човешкото съществуване, наистина не би могъл просто така да "изчезне" от света...не и докато не е тормозил достатъчно всяко ближно до себе си създание. Така че... кой по дяволите си вярваше, че точно днес..някой от тях двамата щеше да гушне букета?
- Трябваше да помислиш добре, преди да мамиш. - ха и това ми било мафиот..Дори не може да се примири с реалната загуба. Нима мафията винаги печелеше?
- Здравейте господа. - внезапно от някъде се бе придвижила непозната фигура, която бързо бе решила да се намеси в личната случка с не особено ощастливените руснаци. Явно това обаче далеч небе случайност, да не говорим че един определен диверсант не вярваше в случайностите.
Още при вида на възрастния респектиращ мъж, руснаците се поклониха, което ясно доказваше, че всъщност са някакви дребни риби, както и че очевидно новодошлия господин имаше доста повече власт вероятно в мафиотсикте среди.
- Стенли Хуанг. - изръси русокосия Такизава, а щом очите на Хиро го потърсиха, той вече се бе изправил и пристъпваше напред, за да поздрави въпросния...Стенли Хуанг? Хмм, кой ли беше този тип...Не че Акораки някога щеше да разбере...все пак бе само един диверсант, сигурно нямаше право дори да е тук в момента. Не и реално такова. Но от друга страна любопитството си оставаше.
- Ето че пак си мой длъжник,. Мина дота време, нали? Добре ли познаваш партньора си? - внушителния мъж говореше доста самоуверено, но по всичко си личеше, че си е заслужил това право. Хмм, защо ли питаше за Хиро? Това бе съмнително..и може би нямаше да е лоша идея, ако просто..онзи русокос проклетник не му съобщи скоро, че си тръгват.. Защото колкото и любопитен за бе диверсантът, сега искаше само това - да се махне от тук.