*in the middle of nowhere* (Japan)

Генералът стоеше и се питаше на какво отново се дължи този шокиран поглед, чийто притежател сякаш се двоумеше дали да си плюе на петите или не. Нима красивото лице на Юзо бе способно да ужаси един човек от двадесет и първи век? През периода Едо това бе невъзможно и за да всее страх у враговете си, генералът винаги слагаше чудовищна маска, която скриваше нежните му черти и допълваше имиджа му на славен и могъщ воин. Сега обаче явно беше достатъчно отблъскващ и без да слага маска. Или пък имаше нещо друго?
Матсуяма заоглежда самия себе си, доколкото можеше да види. Дрехите под бронята му на места бяха леко скъсани, вероятно от стрелите, успели да го улучат, докато се бие за отечеството. Странно беше, че въпреки наскоро засъхналата кръв около дупките, нямаше ни следа от всички тези рани, които бе получил на бойното поле. Това бе едно от нещата, които го притесняваха, но за които сега не искаше да размишлява. Главата му скоро щеше да експлодира. Достатъчен му беше шока от това, че се намира в друга епоха и разговаря с човек, който още не се е родил. А за отсрещния пък той представляваше един психично нестабилен индивид, който се представя за отдавна мъртъв генерал. Нали правилно констатираше?
– Да, има ли причина да не съм добре? - зададе леко реторичния си въпрос, поглеждайки неразбиращо към Акира. - Не исках да ти се натрапвам повече и се покатерих на онзи покрив. - и той посочи сградата зад тях. Тя всъщност беше доста стара и бе започнала да се руши, което си пролича само секунди по-късно.От един от балконите се откърти сравнително голям къс, който полетя право към русокосия.
– Внимавай! - извика, но знаеше че другия не ще може да реагира така бързо, че да се отдръпне навреме. Затова той го отблъсна настрани, поемайки върху себе си тежките отломки. Сега вече можеше и да умре. А може би част от него се надяваше това да се случи. Но не. Беше твърде хубаво, беше като халюцинация в пустинята. Юзо все още усещаше учестения си пулс, макар да не можеше да си поеме така жадуваната глътка въздух.
Въздух. Това му беше нужно. Само една животоспасяваща глътка въздух.