Ресторант „Gary Danko“

Това бе един от типовете ресторанти, в които Галагър често би бил срещан, от гледна точка на тези, които въобще зърваха лишената му от емоции физиономия. Беше в компанията на жена от онези типове жени, с които би бил срещнат, когато реши, че желае да се превърне в нечий обект на наблюдение. Жена от висок калибър според стандартите на частта от мъжкото съсловие, която притежаваше достатъчно дълбок джоб и разни физически дадености. Не беше доказано, че Галагър в действителност се славеше с удовлетворяващо парично изобилие, но пък нямаше две мнения щом станеше въпрос за визията му. А и едва ли такава дама би била до такава показна близост с него, ако той не бе нещо повече от обикновен на външен вид. Обратното биха направила вероятно единствено платените жрици на любовта, но тази не можеше да се нарече такава. От облеклото й, макар то да биеше към скандално оскъдните, се излъчваше класа, с която не всеки можеше да се похвали или пък подчертае. А тя беше подчертала повечето апетитни части от изваяното си като на гръцка богиня тяло. Тъмночервеното на късата й рокля пращаше предизвикателни сигнали на околните очи, докато така приятно контрастираше с млечната кожа на червенокосата хубавица. Госпожицата стоеше с изпъната снага на едно удобно сепаре и от време на време кръстосваше плавно крака, оставяйки бедрата си, свободно съзерцавани от захласнатата публика. И докате около нея се носеше горчиво-сладкия мирис на секс и животинско желание, в непосредствена близост Галагър си играеше с една празна, стъклена чаша за вино. Той самият едва ли знаеше какво толкова интересно се крие в този на пръв поглед скучен предмет, но бе ясно, че само неговите празни очи не бяха насочени към пищния бюст на червенокоската, който не спираше да заплашва, че скоро по-интимната част от него би срещнала хладния въздух на ресторанта. Посетителите на ресторанта се надяваха роклята да подадде на тежеста. Дохърти не би възразил на тази възможност, но със сигурност нямаше да изпита нищо повече от безразличност. Дори жената да станеше и да направеше доброволен стриптийз, той не би показал, че в действителност оценява това, което му се предлага. Макар че не би напуснал. Мъжът в него не би му позволил, но не би го закарал и по-далеч. Това бе състоянието на настроението му в момента и то нямаше да се промени в близкото бъдеще. След като му омръзне да си играе с чашата просто би закарал дамата в някоя хотелска стая и няколко часа по-късно би й повикал такси. Нищо повече. Просто секс без намесата на излишна душевност. Галагър се определяше като непукист, ала дълбоко в себе си знаеше, че това не характеризираше всичките му вътрешни качества. Да, не се интересуваше особено от жените, с които се забавляваше; да, вероятно никой не го познаваше и си нямаше и нищожно понятие кой е, от къде идва и какъв е; да, за него се разправяха слухове, основани на деветдесет и девет процента лъжа...Мистерия бе може би единственото съществително, което да му послужи като описание(а и предпоставка за поддържане на известна доза необоснован страх у околните) и до тук свършваха правилните предположения. Никой не бе попитал за повече информация, защото всеки знаеше, че такава няма да му бъде дадена, по неизвестни причини.
След около още един час Дохърти осъзна, че всъщност красавицата до него не би му свършила работа тази вечер. Липсата на настроение оправдава нелогичния отказ. От нейна страна последваха няколко не особено мелодични ругатни, ала набързо се изнесе щом си намери нов привлекателен партньор за вечерта. Галагър просто запали пура, опитвайки се да приглуши клокочещото съжаление по изпуснатата възможност да се наслади на червенокоската. Явно опитът му беше успешен, защото скоро почти бе забравил за по-ранните си преживявания. И продължаваше да не обръща внимание на никого. Дори на русото момиче, настанило се от другата страна на масата, тъй като бе единствената достатъчно незаета. Галагър не можеше да направи някаква връзка между толкова млада девойка и толкова скъп ресторант. Явно момичето не усещаше зловонния аромат на емблематични цени, изящно нанесени в менюто с кадифена облицовка. При всеки случай бе объркала ресторанта и сега най-вероятно просто я беше срам да напусне толкова унизена. Това поне успяваше да прочете в погледа й Галагър. А след няколко минути мъжът дори прояви някакъв интерес към започване на неангажиращ разговор.
- Хубави тапети, нали?
Не, той не беше пиян. В гласа му се прокрадваше нотка на фина подиграваелност - основата на смисленото изречение, което мозъкът му бе родил. Стените не бяха облечени с тапети.