Whisper me your story
Would you like to react to this message? Create an account in a few clicks or log in to continue.
Вход
Latest topics
КАПКА ЖИВОТПет Дек 10, 2021 5:59 pmИн
Превъзпитаване на опърничавияСъб Окт 02, 2021 8:26 amDesiSkorm
Събуди се, АрлекинНед Авг 22, 2021 6:35 amDesiSkorm
Let me be your hero~Пет Юли 02, 2021 5:46 amИн
And then we will conquer the worldСря Дек 23, 2020 8:52 pmJimmie Logan
InnuendoВто Окт 27, 2020 10:59 amleonid
The Spiderman is having you for dinner tonight~Съб Окт 17, 2020 11:00 amno name
To greet the present is to part with the past and future.Пон Сеп 07, 2020 2:43 pmJimmie Logan
Март 2024
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
    123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

Календар

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Нула


Go down
Grim
Grim
Авторски герой
Авторски герой

Сделка със Сянката - Page 2 Empty Re: Сделка със Сянката

Пон Дек 14, 2015 12:50 pm
Щеше да изгуби контрола си, но внезапно пое дълбоко въздух. Взе светкавичното си решение да игнорира всяка следваща закачка на Кай, който очевидно нарочно го провокираше. Всъщност неясно му бе каква е целта му, тъй като не беше в негов плюс да с играе с търпението на единствения някой, който можеше да го избави от смъртта, премахвайки присъдата му. И ако в момента Грим бе нормалният Грим, то той отдавна би си тръгнал и би оставил глупавият човек отсреща да изживее последните си мизерни дни в нещастна самотна агония. Не знаеше защо блондина бе толкова специален, но бе факт, че тъмнокосия за първи път в живота си щеше да се подчини на някой. Може би този човек имаше способността да манипулира по един невиждано коварен начин. Влагаше всичкия си чар и усилия, за да изглежда като перфектния домакин, но един бог знаеше какво крие зад тази мила усмивчица, с която го поглеждаше всеки път. Цялата тази свежест и жизненост, всички тези мили и сърдечни действия... просто бяха неговото оръжие. Точно срещу такива като Грим, който бе същинската противоположност на блондина. Като начало не се усмихваше. Още от малък си беше такъв. Имаше малко спомени за майка си и един от тях бе как тя веднъж така се бе разтревожила, че синът ѝ никога не се смее. Спомняше си ясно как цял ден го караше да се упражнява в тази област. Странно, нали? Повечето същества се раждаха със способността да се смеят, но Грим някак си кривваше от редичката. И наистина, до онзи ден не знаеше как да се смее. Просто не знаеше. След като майка му го научи, вече можеше да се смее... ако се наложи. Но всеки път усмивката бе като нещо, което не му пасваше, не се вписваше в образа му преносно и буквално. Дори самите черти на лицето му бяха сурови и когато образуваха усмивка, тя стоеше изкуствено всеки път. Сякаш не ѝ бе там мястото. За всички усмивката бе едно то най-хубавите и ценни неща. Не струваше и цент, а бе по-безценна от всяко бляскаво бижу. Но ето, проблемът бе, че бижу като това не му отиваха. Дори името му, Грим, значеше мрак. Да, навярно бе такъв – мрачен. Но постепенно се прие и хареса това си амплоа. Тогава реши, че дори да се обричаше на самота, не му бе нужно друго. Не му трябваха маски, които да тровят душата му и объркват сърцето му. Искаше да знае кой е от самото начало до самия край.
Без да каже нищо, проследи с поглед крачките на Кай, който тъкмо излизаше от стаята, за да го остави най-после за малко сам. Тъмносините му очи се спряха за миг върху черните букви на врата му. Оставаха осем дни, осемнадесет часа и шестнадесет минути минути. Полазиха го тръпки, сякаш той самият бе осъден. Изведнъж го заля нова вълна на гняв и недоумение. Защо, по дяволите, другият изглеждаше така, сякаш въобще не го беше грижа дали ще умре след тези вече почти девет дена? Животът бликаше от него така, сякаш всичко случващо се бе една лъжа. Или навярно блондинът смяташе, че сънува някакъв кошмар, който опитваше да превърне в любовен сън.. Това щеше да обясни защо опитваше да замесва Грим, да го дърпа по-близо до себе си. Предпочиташе да лети на красивите розови облачета, отколкото да върви по обсипаната с трънливи корени земя. Но тъмнокосият беше там, а не на облаците, където Кай го търсеше. Затова и нямаше да го намери.
Изкара наличния си въздух през ноздрите, разопаковайки скромния си багаж. Грубо избута настрана колекцията козметични принадлежности на Кай, намиращи се на нощното му шкафче. Навярно не беше лесно да си част от шоубизнеса. Трябваше да изглеждаш перфектно във всяка секунда. Нях, каква досада. Разхвърля набързо нещата си там, където видя място. Не се стремеше да ги подрежда, защото той си имаше своя си система. Тя гласеше, че макар и нищо да не изглежда подредено, всичко е наред, щом откриваш онова, което ти трябва. Дали беше в момента, в който ти е нужно е отделен въпрос...
Докато опознаваше стаята, в която щеше да прекарва повечето си време, Грим бе решил проблема с това къде щеше да спи. До прозореца имаше интерес вътрешен перваз, а стената бе достатъчно издадена, за да може да се побере нещо с размерите на котка например. Да, щеше да приема котешката си форма за по-комфортно и да спи до прозореца. Изглеждаше така вълшебно... Гледката, която се откриваше през стъклото бе като магическа. Огромното ясно небе сякаш можеше да те погълне цял целеничък. Кристалното езеро под него пък, го отразяваше, правейки го дори по-огромно и безкрайно. Наоколо се ширеха планина до планина, не много големи и внушителни, но някак въпреки това горди и красиви, допълваха цялостното великолепие на пейзажа. Чувството, което го обля щом погледна през стъклото, бе незаменимо. Искаше да се събужда и заспива с тази гледка вечно... Добре, де, през престоя си тук. Поне признаваше на блондина, че бе избрал най-хубавото място за живеене.
Реши да го потърси. Бе изминал повече от час, а още не бе припарил да му досажда отново. Не че досаждането му липсваше, напротив. Почувства се поне за малко комфортно, щом блондинът излез от стаята. Но не беше добра идея да го оставя сам задълго. Можеше да опита някоя глупост, или да се депресира. Въпреки че бе малко вероятно, защото не изглеждаше такъв човек... Грим не искаше да допуска другия да изпадне в подобна фаза на самосъжаление и депресия. Само при мисълта, че можеше да му се наложи да успокоява някого, изпадаше в тих ужас. Веднъж един от осъдените на смърт кристи, който бе нападнал човек, се бе разциврил в деня преди „екзекуцията” си и всички се бяха втурнали да го утешават.. Осъденият обаче викаше ли викаше Грим, призоваваше го отново и отново, докато накрая Грим не реши да спре мъченията му, нулирайки брояча на врата му. Да, бе променил сделката и Сянката веднага бе дошла да душата на белязания. Ето кое Грим наричаше утешаване. Мда, разликата в неговото виждаше за нещата и това на другите, често бе противоположна.
Чувайки нечие подсмърчане, по кожата на тъмнокосия за миг прелетяха ледени тръпки, но щом нахлу в кухненското помещение се подпря на вратата с облекчение. Беше просто лук. Вярно, че караше хората да се разплакват. Скоро не се бе застоявал в човешкия свят и бе позабравил някои подобни детайли. А преди време бе прекарал тук цели две лета...спомени.
- Обичаш и да готвиш...? – промърмори тъмнокосия, леко поклащайки глава. Недоумяваше как може някой да изглежда толкова перфектен. И как можеше някой да влага всичките си усилия с каквото и да се захване. Кай изглеждаше като някой, който ще вложи сърцето си във всичко, просто всичко. Това бе толкова... Толкова, не знаеше как да го нарече. Ненормалната му отдаденост удвояваше чара му, но и будеше двойно раздразнение у тъмнокосия. Навярно второто бе нормално. Кай, този човек, представляваше всичко онова, което Грим не беше и никога нямаше да бъде. Аурата му изглеждаше още по-мрачна до сияещата такава на блондина. Фигурата му, макар и по-висока, бе по-слаба и изпита, а косата му – така дезориентирана. За сметка на това Кай имаше безупречния външен вид, сресана руса коса с естествен обем и блясък... Просто бе немислимо забавно колко взаимоизключващи се бяха двамата. Стояха в това помещение като два антипода, използвани в едно и също изречение. Две думи с напълно противоположно значение, пред които дори деня и нощта отстъпваха.
- Бих ти помогнал, но не съм готварска персона. – призна с безразличен поглед, отправен към купата, в която Кай забъркваше нужните му съставки. Наистина не можеше да готви. Смяташе, че това е вероятно нещото, в което най-малко имаше шанс да получи някакъв положителен резултат. Ако въобще се стигнеше до някакъв вид резултат... Като цяло Грим бе добър в нещата, които зависеха изцяло от него. А на готвенето можеха да повлияят прекалено много странични фактори. Като вида на продуктите, годността им, цветът им, позиционирането им, начинът на нарязване и разбъркване, температурата, налягането, времето на приготвяне... Всичко това и не само. Не че Грим го намираше за сложно, просто виждаше, че не бе за него. Намесваха се извънредно много неща, които не харесваше.
Беше се опънал на един от столовете в трапезарията, наблюдавайки мълчаливо перфектния домакин, сега влязъл в ролята си на готвач. С тази престилка изглеждаше още по-нелепо, но трябваше да признае и донякъде секси. Харесваше му начинът, по който припкаше от единия до другия край на кухненския плот. Всяка част от тялото му сякаш танцуваше по своя забележителен начин. А когато се наведе, за да мушне патицата с масло във фурната... Мислите на Грим пак потекоха в не особено невинна посока и той, хипнотизиран от гледката, несъзнателно облиза пресъхналите си устни.
Върнете се в началото
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите